Мир на хартия, ракети на терен: Истанбулските преговори на ръба

Както и при първата среща на 16 май, руската делегация бе водена от съветника на президента Владимир Медински, а украинската – от министъра на отбраната Рустем Умеров. Турция отново влезе в ролята на домакин и посредник чрез външния си министър Хакан Фиден.

Завършили за по-малко от час, разговорите оставиха много въпросителни и малко конкретика. Единственото заявено от украинска страна бе евентуална нова размяна на военнопленници. Министър Умеров прочете кратко изявление, но поради суматоха на площада то остана почти нечуто. По-късно президентът Зеленски, от визита в Литва, потвърди, че такава размяна се очаква.

Сред основните теми е и въпросът за незаконно изведените украински деца. По думите на Андрий Ермак, ръководител на президентската канцелария в Киев, Украйна е предала списък със стотици деца, които Русия трябва да върне. Москва настоява, че ги е евакуирала с хуманитарна цел, докато Киев и редица международни институции определят това като принудително отвличане.

"Връщането на украинските деца е първият тест за искреност на намеренията. Топката е в полето на Русия", написа Ермак в канала си в Телеграм.

Преговори с условия – и без

Още преди срещата Киев настоя Москва да представи конкретни условия за прекратяване на огъня, за да се избегне повторение на безрезултатния първи кръг. На 28 май Умеров съобщи, че Украйна вече е изпратила предложенията си за мирен меморандум. Русия на свой ред заяви, че е подготвила собствен документ, но отказа да го предостави на украинската страна, както и да го публикува. Вместо това, Лавров просто покани делегацията на втора среща на 2 юни в Истанбул.

Символиката на срещата остава, но съдържанието ѝ е спорно. Според анализатори, самият факт, че разговори все пак се провеждат, е предимно с цел външнополитически имидж пред САЩ и най-вече пред президента Доналд Тръмп, който настоява за диалог и играе ролята на "външен арбитър".

Дронове в небето, война по земята

Провеждането на преговорите съвпадна с нова ескалация на бойни действия от двете страни. На 1 юни Украйна извърши мащабна дронова атака по военни летища в Иркутск и Мурманск, при която по информация на Би Би Си са повредени над 40 руски самолета. На 28 май руската ПВО е свалила 296 дрона, а в периода 20–22 май – над 480.

Русия отвърна с масирани ракетни удари. На 1 юни ракета порази полигон в Днепропетровска област, убивайки 12 и ранявайки над 60 души. Преди това, на 26 май, Русия изстреля 355 дрона и 9 ракети само в рамките на една нощ. Броят на жертвите от серията атаки през последните дни надхвърля 20 души.

Хронология на един дипломатически абсурд

10 май – Западни лидери настояват за прекратяване на огъня, Путин отказва.
16 май – Първа среща в Истанбул, договорена е размяна „1000 за 1000“ военнопленници.
19 май – Путин и Тръмп разговарят по телефона, Ватикан е предложен за нова среща.
22–26 май – Вълна от дронови атаки и ракетни удари от двете страни.
28 май – Русия и Украйна разменят пленници; Лавров предлага нов кръг на 2 юни.
1 юни – Нови атаки и нови жертви, докато делегациите пътуват към Истанбул.

Пробив? По-скоро – поза

Независимо от показната сериозност, вторият кръг от преговорите изглежда повече като част от дипломатическо шоу, отколкото реален опит за деескалация. Без ясни ангажименти, без обмен на мирни планове и на фона на все по-интензивна война, срещите в Истанбул рискуват да се превърнат в геополитическа бутафория – с много протокол, но никаква надежда.