Удар по климата или хитър компромис? ЕК предлага въглеродни кредити, учените алармират

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, заедно с климатичните комисари Вопке Хукстра и Тереса Рибера, вече обявиха амбицията си: 90% намаление на парниковите газове до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г.

Но не всички държави-членки приемат тази цел с ентусиазъм. Германия, Франция и Полша, наред с други, настояват за повече гъвкавост и търсят начини целта да бъде постигната чрез международни механизми за компенсиране.

В отговор на натиска, Хукстра отложи представянето на предложението, за да обмисли компромисен вариант. Миналата седмица той информира страните-членки, че новият вариант, който се очаква на 2 юли, ще включва възможност за използване на въглеродни кредити от международни проекти.

Научният съвет: „Не разчитайте на кредити!“

Съветът на научните съветници по климатичните въпроси на ЕС обаче е категоричен. В 60-страничен доклад, публикуван този понеделник, учените предупреждават: използването на международни въглеродни кредити не бива да замества вътрешните усилия на ЕС.

„Съветът не препоръчва използването на международни въглеродни кредити за заместване на вътрешното намаляване на емисиите при постигането на целта за 2040 г.“, гласи официалната позиция. Според тях, дори и да бъдат използвани, такива кредити трябва само да допълват вътрешните действия — но в никакъв случай да не служат за заобикаляне на отговорностите.

Председателят на съвета Отомар Еденхофер не оставя място за тълкуване: „Може да се използват международни кредити, но не трябва да се прави това, като се разхлабват вътрешните цели.“

Защо въглеродните кредити са спорни?

Въглеродните кредити представляват механизъм, одобрен от ООН, при който една страна финансира намаляване на емисиите в друга — обикновено по-бедна държава, и отчита спестените емисии като свои.

Например, финансирането на електрически автобуси в Тайланд може да позволи на Швейцария да отчете въпросната редукция като част от собствения си принос.

Привържениците на модела твърдят, че това е по-рентабилен начин за постигане на глобално намаление на емисиите, като същевременно се подпомагат развиващите се икономики. Критиците обаче, включително и самият съвет, обръщат внимание на редица рискове: недостатъчна прозрачност, трудна проверимост, съмнения в реалния климатичен ефект и отклоняване на ресурси от дългосрочната трансформация на европейската икономика.

„Използването на международни въглеродни кредити за постигане на целта за 2040 г., дори и частично, може да подкопае вътрешната добавена стойност, като отклони ресурси от необходимата трансформация на икономиката на ЕС“, гласи докладът.

Политика срещу наука?

Докладът представлява безпрецедентна намеса от страна на учените в текущ политически дебат. Макар и да не отправя директни критики към Комисията или държавите-членки, той ясно очертава червена линия: климатичните цели трябва да се базират на научни препоръки, а не на краткосрочни политически съображения.

През 2023 г. съветът препоръча ЕС да намали емисиите си с между 90 и 95% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г. — и то изцяло чрез вътрешни действия. Тази препоръка бе основата за първоначалното предложение на Комисията.

„Целта за 90–95% намаление е изразена в домашни термини и цели да постави ЕС на реалистична, достоверна и икономически ефективна траектория към климатична неутралност до 2050 г.“, пишат учените.

По-ниска цел или разчитане на кредити би застрашило не само постигането на крайната цел, но и устойчивостта, конкурентоспособността и енергийната сигурност на ЕС в контекста на геополитическата несигурност.

Финалната битка предстои

Представител на Европейската комисия коментира, че „ЕК приветства приноса на съвета“ и че докладът ще бъде взет предвид при подготовката на окончателното предложение.

Но дали Брюксел и столиците на държавите-членки ще се съобразят с учените, остава открит въпрос. Все повече изглежда, че ще се води тежка битка между политическите компромиси и научната строгост.

А председателят на съвета Еденхофер е лаконичен, но категоричен: „Имам послание към правителствата, които настояват за кредити. И то е: 90 до 95 процента е вътрешна цел. Точка.“