Мирослав Николов пред Фрог: Бухалката продължава. Кадрите в правосъдната система са същите

Кадрите в правосъдната система са същите и бухалката продължава по същия начин. Това заяви в интервю за Фрог нюз Мартин Николов, бивш шеф на Държавен фонд "Земеделие".

Обвиненията срещу Николов са за това, че е сключил неизгодни за ДФ "Земеделие" договор за връзки с обществеността с външна фирма, на която са платени близо 20 хил. лв. Преди дни обаче стана ясно, че бившият шеф на фонда е бил оправдан. Мотивите към оправдателната присъда тепърва ще станат ясни, но тя не е окончателна и прокуратурата може да я протестира пред Софийския апелативен съд.

Ето и цялото интервю:

Господин Николов, 7 години минаха от тази съдебна сага. Можете ли да ни кажете какво се случи за този период?

Всичко започна през лятото на 2014 г. след като напуснах Държавен фонд “Земеделие” и бях обвинен в разходване на 19 хил. лева за кризисен пиар. Твърдеше се, че това е сделка, която е неизгодна за фонда. Но преди това крайно обвинение по това дело имаше четири различни обвинения, които се сменяха. Първите три години се смениха две - за корупция, търговия с влияние, преди да се стигне до 2017 г., когато делото влезе в съдебна фаза.

По-интересното по него е, че това се застъпваше с моето трудово дело. Аз съм единственият изпълнителен директор, успял да осъди държавата в лицето на фонд “Земеделие”, защото се оказа, че съм освободен абсолютно неправомерно - имало е заседание на Управителния съвет, който е имал кворум да заседава, но не е имал квалифицирано мнозинство да взема решения. От там нататък всичко е било само за пред медиите - казано е отвън пред Министерството на земеделието, но реално по документи не съм бил освободен.

В процеса на това трудово дело, когато побеждавам в някоя от инстанциите се придвижваше и наказателното дело. Сиреч се правеше паралел - “внимавай какво правиш, защото ние те следим”.

Защо?

В това трудово дело крайният резултат трябваше да е възстановяването ми на поста. Защото аз доказвам, че съм неправомерно освободен. След като 2017 г. пуснах сигнали за 2 милиарда и 400 млн. за нарушения във фонд “Земеделие” и че са подписвани без правно основание от Румен Порожанов, който не е бил изпълнителен директор, тогава вкараха делото в съдебна фаза. Преди това го държаха и го местиха от ДАНС в полиция, от там в Столична следствена служба като опит да ме възпрат или по-скоро да ме държат в подчинение.

Защо не са искали да Ви възстановят на работа в Държавен фонд “Земеделие”? От какво толкова се притесняват?

Притесняват се, защото 2015 г. направиха едно самоволство. Госпожа Десислава Танева и Румен Порожанов уж се самосезираха, че съм спечелил първите дела срещу тях. Вземат решение да ме назначат, без да съм подал документите си, и да ме уволят. Така се получи, че те уволняват Порожанов, за да назначат мен, след това ме уволняват в същия час, но не назначават Порожанов обратно. Става така, че той е подписвал документи година и три месеца без правно основание - не е бил назначен, не е имало документ от Борисов за оставането му на поста.

Но пък може би е бил удобен.

Точно така. Знаете, че реално Порожанов бе удобен до 2019 г., когато избухна големият скандал с къщите за гости - досиетата, които ние отказахме да подпишем 2014 г. Това са всички къщи за гости, в които има политици, кметове от ГЕРБ, ДПС, роднините на Мустафа Карадайъ.

Затова не бяхме удобни - разкривахме истината. Затова след като пуснахме сигналите и се явихме по медиите, започна същинската офанзива в съдебна фаза. 2017 г. съдът прекрати делото заради неясно обвинение, след това втора съдебна инстанция го прекрати при обжалване. Вкараха го отново, пак беше прекратено и обжалвано и сюжетът се повтори.

2018 г. го пратиха в Специализирания съд, където беше още по-смешно. Там при случайното разпределение “случайно” делото попадна в ръцете на човека на Гешев - прокурор Ангел Кънев. Там приключи по същия безобразен начин. Видяха, че нямат полза от това дело и отново го върнаха в Софийския градски съд, където го прекратиха още два пъти. Случаят стигна до Върховния касационен съд с искане за уточнение. Делото започна едва миналата пролет. Три експертизи доказаха това, което се твърди като напълно несъстоятелно.

Това звучи като още едно доказателство за това, че институциите се използват като бухалки срещу неудобните. Възпира ли това хората, които са “в кухнята” и имат вътрешна информация да разкриват злоупотребите по високите етажи?

Това е като допълнителен ефект. Всички тези, които проговорят, знаят, че след това ще последва ожесточаване. Виждам го в момента и по себе си - след като спечелих делото КПКОНПИ обявиха, че ще започнат производство по същото, за което съм оправдан. Същите хора, които са в съдебната система и в антикорупционната комисия не са сменени. Същите са. Затова всичко продължава, за съжаление. Кадрите на старата власт в правосъдната система са същите и бухалката продължава по същия начин.

Какво трябва да се направи тогава?

Първо трябва да се направи реорганизация. Нещата стигнаха до такава дълбочина, че те можеха да влияят в съдебната система. Политическият натиск, който е стигал от Министерския съвет, е бил оказван и в правосъдната система. Последното дело излезе два дни след като падна правителството на Борисов, а решението трябваше да бъде взето още през февруари тази година. Четири месеца делото е било написано и мотивирано, но не е пускано заради натиск да не се придвижва. Всичко в момента е наследство от старата система. Промяната в момента е само на ниво политика. В съдебната система хората са същите. Там е разковничето. За да поискаш да получиш справедливост, трябва да има кой да ти я даде.

интервю на Джесика Вълчева