Албена Белянова: Все повече жени се насилват в началническите кабинети

Г-жо Белянова, след  22 години служба на много отговорни постове в държавната администрация и множество специализации в чужбина, вие се озовахте на улицата. Къде сте работила досега?

Още по време на юридическия ми стаж, след завършването на Софийския университет, започнах работа в Столична общинска агенция за приватизация. От 2000 до 2006 г. бях зам.-директор на общинско дружество „Спортна София-2000“ ЕАД. От 2006 до 27 август 2018 г. работих за държавата - оглавявах правния отдел в Агенция за ядрено регулиране, заемах различни позиции в „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД, последната от които директор на дирекция „Правна и човешки ресурси“. Бях и зам.-директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/.

Дълго време сте работили в сектор енергетика. Защо си тръгнахте от там?

Не си тръгнах. Бях освободена, защото не бях част от т. нар. „хасковски дрийм-тим“.

Да не намеквате за лобито, което медиите свързват с депутата от ГЕРБ Делян Добрев?

Не намеквам, а го заявявам. Симпатичната млада жена, която бе назначена за директор на дирекцията след моето освобождаване, е била експерт в Народното събрание, нямаше необходимия стаж и опит в енергетиката, а няколко месеца по-късно излиза по майчинство. Важното е било да ме сменят и да назначат „свой човек“ на този пост.

Като споменавате енергетика, хората си представят договори за милиарди. Това така ли е?

Да. Проектите и процедурите, по които съм работила са и икономически, и политически значими - проекта АЕЦ „Белене“, проекта за изграждане на 7-и блок на АЕЦ “Козлодуй“, делата, образувани от Европейската комисия срещу БЕХ и дъщерните му дружества, емитираната от БЕХ облигационна емисия, обществените поръчки, възлагани от дъщерните дружества на холдинга. Навсякъде по света в енергетиката интересите са големи. През 2015 г. бях част от екипа на Международната асоциация на операторите на ядрени централи, който извърши корпоративна проверка на собственика на ядрените централи в Украйна. Имам специално отношение към енергетиката. Обичах работата си. Имах възможността да бъда обучавана в международни институции като Международната агенция за атомна енергия, Агенцията за ядрена енергетика към ОИСР, Обединения изследователски център на Европейската комисия.

След  като държавата е инвестирала толкова във Вас, по какъв начин ви отстраниха?

Директорът ме извика и ми каза, че си е намерил човек. Това е. Не се дават повече обяснения. Винаги съм била лоялна към институцията, за която съм работила. Не можах да приема, че трябва да оплюя предишния ръководител, за да стана симпатична на настоящия. За времето, в което бях в БЕХ се смениха 6-ма директори и за мен не беше първия случай, в който бях махана, за да дойде „свой човек“.  И не само с мен е постъпвано по този начин.

А имаше ли хора, които лижеха задните части на началниците?

Навсякъде в държавната администрация има такива. Даже е правило, а не изключение. Хората си пазят хляба и се нагаждат, за да оцеляват. Не ги съдя. Всеки решава за себе си. Все пак съм благодарна, че  ме освободиха по цивилизован начин – нямаше заключване на врати, за да не излезеш в болнични, нямаше заплахи. Договорихме се за срока и обезщетението, нещо което две години по-късно не беше направено при освобождаването ми  като заместник-директор на Агенцията за държавна финансова инспекция.

Твърди се, че няколко лобита дърпат конците в енергетиката. Вие имахте ли подобни наблюдения?

Ще ви отговоря с един конкретен пример. Няколко човека бяхме  при вицепремиера Томислав Дончев след визита в ЕК в Брюксел, по т. нар. „газово  дело“.  За мое голямо учудване двама участници му предоставиха информация, която не отговаряше на реално заявената по време на срещата позиция на ЕК по делото. Аз реагирах, като казах, че това не е вярно. След това ми бе обяснено, че не мога да постъпвам по този начин, защото нямам „гръб“ и защото за мен може да има последици. Това е пример как информация се предава на най-високо управленско ниво в държавата по начин, който е изгоден за определени кръгове, независимо дали няма да бъде накърнен държавния интерес.

 Как се почувствахте?

Омерзена. Именно заради желанието ми да се знае истината съдействах на ДАНС. Смятах, че за служителите на ДАНС най-важното е да се защити националната сигурност и че могат да предотвратят вземането или невземането на определени решения, продиктувани не от националния интерес. По трудния начин разбрах, че не винаги е така.

Какво имате предвид?

Първата тема, по която давах обяснения в ДАНС беше проекта АЕЦ  „Белене“, след приемане на решението на НС за прекратяването на проекта. Обясних, че само решението не е достатъчно, за  да бъдат прекратени търговските договори по проекта. В ДАНС имаха цялата информация, но дълго време нищо не бе предприето.

Държавата оказа ли се ощетена от това бездействие?

Фактите говорят. Има арбитражно решение. За мен реализирането на проекта АЕЦ  „Белене“ би било в интерес на хората. Разбира се, ако се работи за реалното му осъществяване, а не за да се сключат нови консултантски договори и пак, след третия пореден път, да нямаме работеща ядрена централа. Проектът ще ни осигури енергийна независимост, ще запази ядрените знания, които сме на път да загубим. Имаме истински професионалисти в ядрената енергетика – и в работещата ни централа, и в регулатора. Имаме и реактори. Само дето пари нямаме.

 Говорите с любов за енергетиката?

Наистина е любов. Не само защото съм жена. В ядрената енергетика има ясни правила. Безопасността и професионализмът са от първостепенно значение. Нарушаването на правилата може да има необратими последствия.

Как тогава се озовахте в Агенцията за държавна финансова инспекция?

Покани ме директорът,  с когото се познаваме от времето, когато той беше служител на ДАНС.  Предполагам, че е оценил опитът и знанията ми. Решението ми да приема беше повлияно и от едно изказване от лице от екипа на министъра на енергетиката, което се е хвалило с приноса си да бъда махната от БЕХ. Основният екип на министъра на енергетиката е от бивши служители на АДФИ. Не очаквах,  че става дума за една доста закостеняла система, в която най-малко се говореше за … работа. При представянето ми, в първия ми работен ден, единственият въпрос, който ми беше зададен от директор на дирекция в агенцията бе дали имам любовник. Отговорих с въпрос „Това необходимо условие ли е да започна работа в агенцията?“. Не за първи път се сблъсквам с това отношение и към мен, и към други жени. Образованието, опитът, качествата нямат значение, а най-лошото е че все по-малко ме изненадва една такава реакция.

 Като казвате, че най-малко се говори за работа, тогава с какво се занимават служителите?

С интриги. С имитиране на работа. Визирам главно служители от общата администрация. Имаме много добри финансови инспектори. Опитах се да променя някои неща към по-добро, за да не бъде възприемана агенцията такава, каквато е представена в документ по проект на ЕК – политически зависима, извършваща главно поръчкови финансови инспекции. Насочих усилия за утвърждаването на АДФИ като модерна институция. Така от 2017 година  финансовите инспектори в България имат свой професионален празник, а през 2018 година бе проведена първата международна конференция на АДФИ.

И защо след всичко това отново се оказахте на улицата?

По преценка на директора, съгласувано с министъра на финансите. Отказва ми се да знам с какви мотиви е предложено на министъра на финансите моето освобождаване. За това съм завела две дела в съда, като се надявам по време на съдебните заседания да стане ясно. Според мен всичко започна от поканата, която получих през месец февруари 2018 година за участие в международно обучение в Германия на тема „Борба с международната организирана престъпност“ организирано от Европейския център за изследвания в областта на сигурността „Джордж Маршъл“.  Без смислени аргументи директорът направи редица неща, за да ме откаже от участие. Изтъкваше аргументи като този, че ако отида там,  ще бъда вербувана и така чужди държави  ще се намесят във вътрешните работи на страната ни. С една дума щели да ме направят агент на чуждо разузнаване.

Вие сериозно ли говорите?

Да, напълно. А наистина не виждах по какъв начин участието ми би злепоставило институцията и държавата ни, даже напротив. В обучението участваха над 90 човека от 52 държави и никой не се опита да ме вербува. Научих много за усилията по света в борба с организираната престъпност и корупцията. Осъществих контакти с колеги от цял свят. Още по време на обучението правомощията ми като заместник-директор на АДФИ бяха ограничени. Последва изолация, която рефлектира и върху работата и върху отношенията с колеги. Нещата ескалираха дотам, че станаха нетърпими.

Обърнахте ли се към някого за помощ?

 Да. Първият човек, когото потърсих, бе директорът на Инспектората на МФ. С него участвахме предишната година в курс на тема „Борба с корупцията“ във Висшето училище по администрация във Франция. Казах му на какво съм подложена и поисках съвет според него към кого да се обърна. Попитах дали, ако се обърна към министъра на финансите,  ще бъда чута. Директорът на Инспектората на МФ беше втрещен от това, което му казах, и ме посъветва да отида при началника на политическия кабинет. Обадих се по телефона и поисках среща, като настоях да е в присъствието на директора на АДФИ.

Имаше ли среща?

Да, но без директора на АДФИ, защото не пожела да дойде.  Разказах за ситуацията в АДФИ, представих и документи за незаконосъобразни действия.

Как реагира началникът на кабинета на Владислав Горанов?

Слушаше с интерес и му беше смешно, когато му казах за някои изказвания и действия на директора на АДФИ, които според мен са най-малкото недопустими. Казано ми бе, че е ясно, че повече не може да работим заедно с директора на АДФИ и, че ще ми бъде намерена някаква друга работа някъде в държавната администрация. Каза ми, че ще говори и с Начев, но не знаел как ще реагират тези, които са го сложили. Резултатът от срещата беше поставянето ми в още по-голяма изолация и предприемането на действия, целящи да ме принудят за напусна сама. Дадох си сметка, че няма значение дали си върша работата добре и по правилата и, че усилията ми да бъда разбрана от тези, за които държавната служба е офис в центъра на София, кола, шофьор и секретарка, са напразни. Изпратих писмен сигнал до министъра на финансите. Отговорът бе, че не намира нищо нередно в действията на директора и, че няма основания да бъде извършена проверка по случая. Обърнах се към премиера Бойко Борисов. От началника на неговия кабинет Румяна Бъчварова  получих безумен отговор, в който ме съветват да се обърна към инспектората към МС.

Но нали вие тръгнахте оттам?

 Точно така. Допускам, че премиерът може изобщо да не е бил  уведомен за сигнала ми, а ако е бил уведомен - информацията, която му е предоставена да не отговаря на истината.  Нали съм жена и нямам „гръб“? Такива като мен е лесно да бъдат смачкани. Ако г-н Борисов не е бил запознат с моя сигнал, да потърси отговорност, така както той посъветва министъра на здравеопазването.  След освобождаването ми, освен чрез защитата по съдебен ред, се обърнах и към председателя на ДАНС, омбудмана, вицепрезидента и към неправителствени организации, които защитават правата на хората. Установих, че последно обявените дейности на организациите, ангажирани с проблемите за насилие срещу жени, са от 2015 г., което вероятно има връзка с липсата на финансиране от държавата, въпреки законовото задължение за това. За съжаление това не е единственият случай, с който съм се сблъсквала, при който законите не се спазват от най-високо ниво. Такъв е и случаят със създаването на Консултативния съвет по контрол и одит в публичния сектор – не с постановление на МС, както изисква законът за администрацията, а с решение, което не изисква провеждане на съгласувателна процедура. Защо? „По настояване на нашия министър“ и защото дирекция „Правна“ на МС не е видяла да има проблем. За някои висши  държавни служители нито законите, нито Конституцията имат значение, Конституцията, според която Република България е правова държава. Арогантност, цинизъм и наглост се демонстрират и налагат. Време е Бойко Борисов да направи акция „Наглите 3“, но този път в държавната администрация.

 Защо?

За неспазването на върховенството на закона. За корупцията. За случаите на физическо и психическо насилие. Все повече се говори за случаи на затваряни по началнически кабинети и насилвани жени, без значение техния външен вид, възраст или заемана позиция. После са компенсирани с по-висока длъжност или заплата. Някои от тези жени развиват дори „Стокхолмски синдром“, а насилниците остават безнаказани и набелязват следващ обект.  Действат на принципа „Сега ми е паднало“. Много са случаите на назначаване на близки роднини и приятели, от които след това се изисква благодарност от най-различен характер и те изпълняват каквото им се нареди. Много хора знаят, но мълчат. Защото, който се опита да каже нещо бива или понижен, или уволнен, или освободен „по взаимно съгласие“, или омаскарен. Защото, както и аз бях предупредена, няма да могат да си намерят работа и ще бъдат преследвани. Ако бях приятелка на министъра от ученическите години, може би щеше да разпореди проверка. Но не съм. Нямам „гръб“, сама отглеждам двете си деца, една съм от „кресливите жени“. И ме е страх. Не за мен. За децата ми. Защото живея в държава, където е „нормално“ да бъда оставена без работа, без средства за издръжка за семейството си, със застрашени здравни,  социални и родителски права. И всичко това след 22 години работа за държавата. За вече овладяната държава.

Интервю на Катя Илиева

Вдясно до Албена Белянова /в средата на първия ред/, са нейният началник от АДФИ и шефът на политическия кабинет на Владислав Горанов.