Подобно на много градове във вътрешността на Китай, Тяншуй – в западната провинция Гансу – някога е бил пълен с прашни и изоставени фабрики. Но през последното десетилетие той се превръща и в неочакван високотехнологичен център. В града се появяват нови индустриални зони, които предлагат на компаниите евтина енергия, финансиране и изгодни терени. Вече е изграден и изложбен център, в който се представят бъдещите „бързи“ продукти на местната индустрия, наречен „Тяншуй Индустрия 2050“, разказва The Economist.
Това е част от визията на властите в Пекин, които искат индустриалният пояс на страната да се трансформира чрез технологии. Миналата седмица те публикуват нов план за градско обновление, който предвижда превръщането на застинали градове в „иновативни“ центрове с „високо качество на живот“ за жителите.
Въпреки този ентусиазъм обаче животът в Тяншуй не се е подобрил съществено. Новите фабрики не успяват да компенсират по-широкото забавяне на икономиката на града: преди десет години БВП на човек е бил 16% от този на Пекин, а днес е 14%. През 2025 г. икономическият растеж на града изостава с два процентни пункта от средното ниво за страната. Освен това, както твърдят местни жители, силно автоматизираните производства не създават достатъчно работни места. Много млади хора напускат града в търсене на по-добри възможности. През последното десетилетие населението е намаляло с близо половин милион души до 2,9 млн. Ако тенденцията се запази, до 2050 г. там може да има недостиг на работна сила.
Историята на Тяншуй разкрива ограниченията на големия залог на Китай върху високотехнологичното производство. Комунистическата партия е решила, че бъдещето на икономиката се крие в производството на конкурентни технологии. Затова стотици градове в страната се опитват да следват този модел. Но докато високотехнологичният подем прави някои богати и добре свързани градове още по-богати, много региони във вътрешността нямат нужните вериги за доставки или квалифицирана работна ръка. Около 60% от работната сила в Китай – близо 500 милиона души – дори нямат средно образование и често живеят именно в по-малки и бедни градове.
В продължение на векове Тяншуй е бил по-скоро културен, отколкото икономически център. Според легендата именно там е роден първият китайски император – полубожествено същество със змийско тяло. В околните скали има и древни будистки пещерни храмове. През 60-те години на XX век обаче градът бързо се индустриализира и се превръща във важна част от плановата икономика – с фабрики за трактори, лагери и кибрит. Изграждат се общежития, училища и болници за нарастващата работна сила. Повечето фабрики в Тяншуй обаче не издържат на прехода към пазарна икономика през 80-те и 90-те години.
През последното десетилетие се появява ново поколение високотехнологични предприятия – за сензори, машиностроене и индустриални технологии. Но те не създават масова заетост. В музея на града има изложба, която показва фабричните цехове през различните десетилетия – с всяка следваща снимка работниците стават все по-малко, а машините – все повече. Заплатите в наличните производства са около 3000 юана (около 440 долара) месечно – приблизително наполовина на това, което може да се изкара в големи градове като Шанхай.
Високите технологии наистина създават добре платени работни места – най-вече в научноизследователска и развойна дейност. Но те са концентрирани в големите крайбрежни центрове като Пекин, Шанхай и Шънджън, които имат най-добрите университети и най-квалифицирани кадри. Заплатите в технологичния сектор там достигат и над 1 милион юана годишно. За повечето градове във вътрешността обаче подобни позиции остават недостижими.
В същото време Тяншуй не успява да се възползва напълно и от новия икономически модел, като същевременно продължава да страда от проблемите на стария. Икономическият растеж в Китай се забавя, най-вече заради продължаващата криза на имотния пазар. Цените на жилищата падат най-бързо именно в по-малките градове като Тяншуй. В покрайнините се виждат недовършени жилищни сгради, а инвестициите в имоти са спаднали с над 40% през миналата година. Това се отразява и на потреблението – хората се чувстват по-бедни. Продажбите на дребно в града са намалели с малко над 5% през 2025 г., а търговските центрове са пълни със затворени магазини и празни ресторанти.
Съществува риск тези тенденции, ако се повторят в стотици по-малки китайски градове, да задълбочат социалното и икономическото неравенство. Според данни на изследователи най-бедните слоеве от населението са най-силно засегнати от забавянето. Домакинствата в най-ниската доходна група са увеличавали доходите си едва с около 2% годишно в периода 2018–2023 г., при среден ръст от около 5%.
