„Не мога да спя, не мога да живея“: Как строгите закони в Европа разделят семейства

Ахмад Ших Али е бил на крачка от това да прегърне тригодишния си син, когато Германия обяви мораториум върху семейните обединения за мигранти като него. „Синът ми пълзеше, когато го оставих, сега вече ходи, а аз все още не мога да го видя,“ разказва той пред The Guardian.

След бягството си от Алепо преди повече от две години, Ших Али премина през безкрайни бюрократични процедури, за да осигури безопасно бъдеще на семейството си, но сега строгите закони в ЕС държат семейството му разделено.

Неговата история отразява реалността за хиляди мигранти в Европа.

Германия, Австрия, Финландия, Португалия и Белгия временно спират семейните обединения за бежанци и мигранти със статут на временна закрила – категория, която дава легално пребиваване на хора, които не отговарят на условията за бежанец, но биха били застрашени, ако бъдат върнати в родните си страни.

„Откакто научих за това решение, не мога да спя, не мога да продължа с живота си,“ казва Ших Али.

За него и семейството му времето не стои неподвижно – синът му вече е пораснал с години, докато той все още чака да бъде заедно с него.

Политическите аргументи за ограничаването на семейните обединения често се представят като опит за по-строг контрол върху миграцията, но активисти и правозащитни организации посочват сериозните последици за психическото здраве и социалната интеграция на семействата.

„Това наистина разрушава семейства. Липсата на това да се видят и да прекарат време заедно, дългото чакане – това е нещо, което наистина може да счупи хората,“ казва Вибке Джудит от германската организация Pro Asyl.

Скорошно проучване на Save the Children във Финландия показва, че средният процес на семейно обединение отнема шест и половина години, а някои семейства чакат до десет години. „Колкото по-дълго трае процесът, толкова повече травма се нанася на децата,“ обяснява Федерика Тоскaно от Save the Children Europe.

Ограниченията също могат да увеличат риска от нерегулярни миграционни пътища и трафик на хора. „Хората ще рискуват живота си, за да бъдат със семейството си, ако законовите пътища са затворени,“ казва Аими Стъфлесер от Amnesty International Austria. Жените и децата са особено уязвими при тези нерегулярни маршрути, тъй като често са изложени на експлоатация и насилие.

В Германия повече от 380 000 души, предимно сирийци, могат да бъдат засегнати от сегашните ограничения върху семейното обединение. Берлин вече въведе подобни мерки през 2016 г., частично ги възстанови през 2018 г. с ограничение от 1000 визи на месец.

„Миграцията няма да спре. Хората искат да бъдат със семейството си и не могат да останат в родните си страни,“ предупреждава Стъфлесер. Историите като тази на Ших Али показват как строгите закони срещу семейното обединение поставят човешките права и психическото здраве на най-уязвимите на сериозно изпитание.