"Мога да управлявам компютър с ума си". Какво може да прави първият човек в света с чип в мозъка

„В момента мога да управлявам компютър с ума си. Все още работим върху това да мога да пиша изречения със силата на мисълта. Мога да управлявам курсор със същата прецизност, която другите хора имат. Това е просто страхотно. Нещата, които мога да правя с мозъка си са невероятни”, разказва той.

"Тъкмо бях приключил учебната си година в колежа. Работех в летен лагер, който се намираше на границата между Ню Йорк и Пенсилвания. Бях на едно езеро, заедно с мои приятели, всички тичахме към водата, забавлявахме се, не правехме нищо различно от това, което вършат летовниците на плажа или край океана. В един момент реших да скоча във водата, но не си го представяйте като някакъв скок от огромна височина – не беше така. Не правех нищо опасно. Вероятно при скока някои от хората, с които бях ме е ударил в задната част на главата с ръка, лакът или крак. Нещо е ударило главата ми, което е довело до загуба на съзнание. Когато се събудих бях по корем във водата и не можех да се движа. Още помня датата. 30 юни 2016 г. - това е денят, в който останах парализиран”, спомня си Нолан.

„Тъкмо бях приключил учебната си година в колежа. Работех в летен лагер, който се намираше на границата между Ню Йорк и Пенсилвания. Бях на едно езеро, заедно с мои приятели, всички тичахме към водата, забавлявахме се, не правехме нищо различно от това, което вършат летовниците на плажа или край океана. В един момент реших да скоча във водата, но не си го представяйте като някакъв скок от огромна височина – не беше така. Не правех нищо опасно. Вероятно при скока някои от хората, с които бях ме е ударил в задната част на главата с ръка, лакът или крак. Нещо е ударило главата ми, което е довело до загуба на съзнание. Когато се събудих бях по корем във водата и не можех да се движа. Още помня датата. 30 юни 2016 г. - това е денят, в който останах парализиран”, спомня си Нолан.

Животът на младия мъж се преобръща. Той вече не може да движи тялото си. Умът му обаче не спира да работи, при това на пълни обороти. „Не знаех нищо за „Неуролинк” преди да подам документите си. Спомням си как един приятел ми звънна по телефона и ми каза:

„Хей, искаш ли да получиш чип в мозъка си?” Аз помислих, че се шегува и му отвърнах: „Защо пък не?” Малко по-късно той ми се обади отново и ми разказа всичко за „Неуролинк”, помогна ми да кандидатствам по телефона. Няколко дни след това от компанията се свързаха с мен и така започна всичко. Имах пълната подкрепа на семейството ми. Разбира се, имаше доза притеснение, защото все пак става дума за мозъчна операция. В крайна сметка обаче те застанаха плътно зад мен и зад решението ми. Това ме кара да се чувствам изключително благодарен. Нищо от нещата, които ми се случват в момента, нямаше да стане факт без тях”, убеден е младият мъж.

Чипът в мозъка е това, което дава шанс за по-пълноценен живот на Нолан. Преди да го получи обаче младият мъж преминава през дълъг и задълбочен процес на медицински изследвания.

„Имаше много онлайн интервюта, след тях последва и живият контакт. Провериха цялата ми медицинска история, направиха ми куп тестове – искаха да знаят през какви неща е преминал организмът ми от раждането. Питаха ме и дали в семейството ми има някакви специфични заболявания. Искаха да са наясно колко точно мога да се движа, дали е възможно да вдигам ръцете си, дали изобщо мога да помръдна нещо от тялото си след това, което ми се случи. Изследваха мозъка ми, за да са сигурни, че няма някакви скрити травми. Настаниха ме и в една болница, близо до вкъщи, където в рамките на ден ми направиха кръвни изследвания, скенер на цялото тяло, както и такъв на мозъка”, посочва Нолан.

Той разкрива, че не е изпитвал страх. „Знаете ли, преди си мислех, че страхът ми ще нараства успоредно с приближаването на деня на операцията. Е, грешах. Вярата ми в Бог ме държеше спокоен. Все пак имаше и малка доза притеснение. Аз съм парализиран - единственото, което имам е моят мозък. Мисълта, че ще трябва да допусна някого вътре в него беше странна”, обяснява Нолан.

„Бях наясно и, че ще съм първия пациент с такава технология. Осъзнавах, че може да има усложнения, че чипът може и да не заработи. Знаех, че ще имам най-лошата версия на импланта, защото след мен нещата щяха да еволюират, да се променят към по-добро.  Не съм си помислял да се откажа. Дори напротив – нямаше как да си позволя да отстъпя този шанс на някой друг и да понеса отговорността ако нещо лошо се случи с него. Бях решен, че това е моят момент”, казва още той.

Нолан разкрива каква е първата му мисъл, след като се е събудил от операцията. „Веднага след операцията си направих малка шега с майка ми. Престорих се, че не я познавам. Както можете да се досетите, тя не беше особено щастлива. После обаче я уверих, че всичко е наред, че съм добре и, че не съм се променил. Нямах търпение да видя на какво е способен имплантът. Нямаше болка, само удовлетворение, че операцията е преминала успешно. + 07:42 – There is – Този чип промени живота ми изцяло. Вече се чувствам по-независим, обнадежден съм за бъдещето, радвам се, че имам възможността да правя много повече неща. Имплантът ми дава причина да се будя сутрин, дава ми цел и житейска посока”, спомня си младежът.

Той разкрива, че в момента може да управлява компютър с ума си, но че все все още работи върху това да може да пише изречения със силата на мисълта. „Мога да управлявам курсор със същата прецизност, която другите хора имат. Това е просто страхотно. Нещата, които мога да правя с мозъка си са невероятни! Мога да играя игри, да сърфирам в мрежата, да общувам с хората”, казва Нолан.

„Чипът ми подлежи на хакване. Това, което потенциалните злонамерени хора могат да направят е да получат достъп до мозъчните ми сигнали, биха могли да управляват компютъра ми. Могат да проследят данните, които устройството ми изпраща към „Неуролинк”. Дигиталната защита обаче е особено сериозна, данните са криптирани и точно заради това си мисля, че ползите им биха били лимитирани. Не смятам, че могат да нанесат кой знае какви щети”, посочва той.

По думите на Нолан работата с мозъчния чип е изключително лесна. „Имплантът работи чрез блутут. Има специално приложение, създадено от „Неуролинк”, което е инсталирано на моя компютър. Единственото, което правя е да се свържа с блутут и след това вече имам контрол върху устройството. Толкова е просто. Чипът е съвместим само с моя компютър. Съвсем скоро обаче ще мога да се свързвам с други устройства, на които е инсталирано приложението на „Неуролинк” – телефони, таблети – всичко”, казва той.

Той обяснява, че към момента е невъзможно да играе по-сложни игри, при които се изисква едновеременна употреба на мишка и клавиатура. А мечтата му е да напише и роман, но за целта трябва да работи усърдно върху писането чрез мисълта си. „Бих желал в близко бъдеще имплантът ми да можеда се свързва дори с автомобили. Възможностите са просто безкрайни. Необходимо е единствено и само търпение”, убеден е Нолан.

Първият човек в света с поставен мозъчен чип разказва, че вярата му в Бог е това, което го крепи в трудните времена. „Не вярвам, че Бог и науката са две неща, които си противоречат. Напротив, за мен те се допълват. Господ е създал света и науката като част от него. Вижте, чипът ми не е дар от Бога, ситуацията в която го получих обаче със сигурност е. Знам, че това е изпитание, мисия. Наясно съм, че Господ планира да ме използва за добри неща, както досега. Той ми дава шанс отново да общувам с хората, да ги мотивирам чрез личния си пример”, заявява Нолан Арбо и добавя, че се моли често подобни импланти да помагат на хората в бъдеще.

В момента компанията на Мъск търси втори човек, на когото да постави своя мозъчен имплант.„Надявам се, че този човек ще се наслади напълно на преживяването. Много искам той да извлече от този чип поне толкова, колкото аз успях, дори и повече. Ако този човек има нужда от каквато и да е помощ – може да ме потърси по всяко време”, казва Нолан.

Според него това, на което ставаме свидетели в момента е само началото. „Знам, че от „Неуролинк” имат още много неща, които са планирали. В дългосрочен план техните чипове ще изненадват хората, ще ги радват, ще им носят надежда и положителни емоции”, убеден е Нолан.