Министерството на външните работи в Кишинев осъди инцидента като „сериозно нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Република Молдова“, което е застрашило сигурността на гражданите. Президентът Мая Санду и министър-председателят Василе Тофан също хвърлиха отговорността за експлозията върху Русия.
Това не е първият подобен случай. През май тази година Молдова връчи протестна нота на Москва заради прелетял дрон, а през февруари 2025 г. части от руски дронове се разбиха в страната при атака срещу Одеска област. Дипломатическото напрежение между двете страни ескалира и през пролетта на миналата година, когато Кишинев експулсира трима руски дипломати.
Президентът Мая Санду нееднократно е предупреждавала за опитите на Москва за дестабилизация, като е заявявала, че Русия се опитва да завладее Молдова.
Според данните на местната полиция сигналът за силния взрив край Крокмаз е подаден около 13:20 ч. на 9 август. Установено е, че дронът е ударил дърво и е експлодирал на височина около 2,5 метра, като останките му са се разпръснали на голяма площ.
Инцидентите с дронове, свързани с войната в Украйна, засягат и съседни държави. Съветникът на украинския президент Михайло Подоляк коментира, че рисковете от руски атаки остават както за Молдова, така и за Румъния.
Само ден по-рано, на 8 август, дрон навлезе от Румъния и се взриви на около 100 метра навътре в българска територия, близо до Трансбалканския газопровод. Според българското военно министерство апаратът вероятно е украински дрон-примамка тип „Maйя“, като няма данни инцидентът да е бил умишлен. В отговор украинският посланик у нас Олеся Илашчук заяви, че Украйна не е насочвала умишлено безпилотни апарати към България.
