"Мудис": Политическият риск в България е нисък

Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на финансите. Агенцията прави преглед на икономическия растеж от 2010 г. до сега и отчита, че икономическият растеж през 2010 и 2011 г. се дължеше на положителната динамика в износа, докато вътрешното търсене беше потиснато от процесите на изплащане на задължения в частния сектор и ниските чуждестранни капиталови потоци.

През 2012 г. се наблюдаваше възстановяване на частното потребление и инвестиционната активност. Очакванията според "Мудис" за 2013 г. и 2014 г. са за растеж на брутния вътрешен продукт съответно от 1,2% и 2,4%. От агенцията прогнозират, че стабилизирането на икономиките в еврозоната към края на текущата година ще се отрази в активизиране на износа, докато частното потребление ще доведе до покачване на вноса. Като положителна динамика е отразена протичащата диверсификация на износа и намаляването на силната концентрация в износа на суровини.

Експертите от рейтинговата агенция прогнозират през 2013 г. фискалната консолидация да се забави. Очакванията им се основават на предположеното за повишаване на социалните трансфери и капиталовите разходи и на ефекта върху приходната част на бюджета от все още високата безработица, нисък ръст на промишленото производство и ограничено вътрешно търсене. През 2014 г. анализаторите предвиждат бюджетният дефицит да се свие минимално - до 1,3% от БВП, като въпреки ускоряването на номиналния и реалния растеж на БВП, по-значително подобрение на бюджетното салдо ще бъде затруднено от очаквания за продължаващ натиск за увеличаване на социалните разходи.

В документа се отчита, че процесите на пазара на труда все още потискат по-ускорено възстановяване в частното потребление. Оптимизирането на разходите за труд в сектори като строителство и индустрия се осъществява чрез ограничаване на заетостта, а не чрез намаляване на компенсациите на наетите. Същевременно, в доклада се отбелязва, че нивото на доходите в икономиката е под средното за еврозоната.

Рейтинговата агенция определя фискалната и паричната политики в България като благоразумни, а надзорът над банковата система - като ефективен, което според анализаторите е било важен фактор за това банковата система да не се превърне в тежест на бюджета по време на глобалната финансова криза. Ефективният банков надзор е допринесъл за запазване на доверието към страната.

"Мудис" оценяват като нисък политическия риск в страната, но обръщат внимание на високото социално напрежение и липсата на партия, която да се радва на високо обществено доверие. Активизирането на гражданското недоволство може да предизвика провеждане на популистки политики и дори до нови избори. Въпреки това има консенсус между водещите партии за запазване на фискална стабилност, ниски нива на държавен дълг и системата на валутен борд.