МВФ прогнозира спад на българската икономика с 4% тази година

Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева на онлайн пресконференция за българските медии, цитирана от economic.bg. 

Тя припомни прогнозата на МВФ, според която през тази година българската икономика ще спадне с 4%, а през 2021 г. ще нарасне с 6%. За сравнение очакванията на фонда за световната икономика са за 3% спад до края на тази и ръст от 5.8% през идната година в случай, че се справим с кризата до средата на 2020 г. 

Според нея българското правителство е реагирало правилно на кризата с коронавируса. Вероятно обаче ще са необходими още мерки, смята тя и призова да няма колебание в тази посока. Посочвайки, че досега България не е искала помощ от МВФ, Георгиева каза, че страната има добра фискална позиция при евентуална нужда от искане на кредит от институцията. 

Тя припомни прогнозата на МВФ, според която през тази година българската икономика ще спадне с 4%, а през 2021 г. ще нарасне с 6%. За сравнение очакванията на фонда за световната икономика са за 3% спад до края на тази и ръст от 5.8% през идната година в случай, че се справим с кризата до средата на 2020 г. 

Георгиева определи настоящата криза като “безпрецедентна” и с невиждана дълбочина от времето на Великата депресия. “Прогнозираме, че в 170 страни тази година доходът на хората ще се свива”, отбеляза тя, обяснявайки, че за разлика от предишната криза лошото на тази е, че тя засяга почти всички, а и не се знае докога ще се разпространява вирусът. 

Затова и един от основните приоритети в момента е подкрепа за здравните системи по света. “Това е трудно, особено там, където бедността е голяма и концентрацията на населението прави трудно ограничаването на общуването”, посочи Георгиева. Минимизирането на икономическите щети е следващият приоритет, като една от основните задачи по това направление е избягването на фалити и овладяване на безработицата. Най-голямата опасност са банкрутите, ръст на безработицата и на неравенството, респективно на социалното напрежение. 

В тази връзка Георгиева изтъкна фокуса върху икономиката на знанието, дигитализацията и електронното управление.