Над 260 000 души на воден режим, загубите на питейна вода растат в 12 области

Водни режими в стотици населени места

По данни на КЕВР през лятото на 2025 г. в 299 населени места – 16 града и 283 села – е било нарушено нормалното водоснабдяване. Над 260 000 души са били засегнати от водни режими.

В 81 от тези населени места живеят над 500 души, но те събират близо 80% от всички потърпевши.

Загубите на вода остават критични

Комисията отчита, че при 12 регионални ВиК оператора загубите на вода са се увеличили спрямо 2020 г., въпреки изискванията за постепенно намаляване.

Пет дружества – в Перник, Сливен, София-град, Шумен и Пазарджик – имат показатели за загуби над 30 куб. метра на километър дневно.

В Перник общите загуби достигат над 80%, сочи анализът.

КЕВР посочва, че високите нива на загуби често се дължат на остаряла инфраструктура, незонирани мрежи, нерегламентирани присъединявания и липса на контрол върху налягането.

Разминавания в отчетите и липса на прозрачност

Регулаторът открива сериозни несъответствия между данните, предоставени от ВиК операторите, и тези на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

В някои области – Велико Търново, Враца, Бургас, Благоевград, София-област, Перник и Ловеч – операторите не са отчели населени места с водни режими, въпреки че министерството е посочило такива.

След допълнителни проверки само две дружества – в Благоевград и Перник – са предоставили коректни данни, отбелязва КЕВР. Това, по думите на комисията, „ограничава възможността за ефективен контрол и обективна оценка“.

Препоръки и мерки

Комисията призовава операторите с въведени режими да осигурят алтернативни източници на питейна вода съвместно с общините. Сред препоръчаните мерки са:

- изграждане на зони за контрол и измерване на водните потоци;
- обследване за скрити течове и модернизация на мрежата;
- управление на налягането и оптимизация на помпените станции;
- подмяна на остарели тръби и сградни отклонения.

За дружествата, при които загубите не само не намаляват, но и се увеличават, КЕВР настоява мерките да се насочат приоритетно към най-големите населени места.

Без инвестиции – риск от трайно безводие

В заключение комисията подчертава нуждата от спешни инвестиции и по-добра координация между ВиК операторите, общините и МРРБ.

„Без прозрачна отчетност и контрол върху загубите България рискува трайно влошаване на достъпа до питейна вода – особено в селските райони“, предупреждава КЕВР.

Какво може и какво не може да направи КЕВР?

Комисията за енергийно и водно регулиране има ограничени правомощия, когато става дума за решаване на реалните проблеми във ВиК сектора. Тя може да извършва контрол и да налага санкции, но няма изпълнителна власт, за да предприеме конкретни действия на терен.

КЕВР определя цените на водата и утвърждава бизнес плановете на водните оператори. Ако в тях липсват мерки за подобряване на услугата или за намаляване на загубите, комисията има право да ги върне за корекция или да ги отхвърли. При системни нарушения – например неподаване на информация или неверни отчети – КЕВР може да налага глоби и дори да отнема лиценз.

Регулаторът има право да изисква детайлни справки, технически данни и планове от дружествата, както и да извършва проверки на място. При установени нарушения той може да задължи оператора да представи конкретни мерки в определен срок.

В същото време обаче КЕВР няма финансови и технически възможности да финансира ремонти или да извършва инвестиции в инфраструктура. Тя не може да строи, да подменя тръби или да осигурява алтернативни източници на вода. Комисията няма и правомощие да задължава общините да предприемат конкретни действия.

На практика КЕВР може да сигнализира, да предупреждава и да отправя препоръки, но реалните решения зависят от други институции – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, местните ВиК асоциации и самите оператори. Без тяхното участие и инвестиции регулаторът остава предимно наблюдател на задълбочаващата се водна криза.