След като през февруари Върховният съд отмени част от въведените глобални мита, администрацията на Белия дом въведе временно универсално мито от 10%, което беше определено със срок от 150 дни. Впоследствие бяха наложени нови мита между 10% и 12,5% върху вноса от над 80 държави, сред които са и голяма част от основните търговски партньори на САЩ. Така значителна част от вносните стоки продължават да бъдат облагани с почти същите мита, които действаха през последните месеци.
Новите ограничения са въведени на основание раздел 301 от Закона за търговията на САЩ от 1974 г. Това е правна рамка, която Тръмп използва активно и по време на първия си мандат, особено при налагането на мита върху китайски стоки. Американската администрация твърди, че механизмът позволява ответни действия срещу нелоялни търговски практики, включително използване на принудителен труд при производството на стоки за американския пазар. Според икономисти тази правна основа е по-стабилна в сравнение с някои от предишните аргументи, използвани за въвеждане на мита.
Очакванията са средната ефективна митническа ставка върху вноса в САЩ да остане около 10%, което означава, че не се прогнозира ново значително забавяне на икономиката.
През последните 18 месеца митата оказаха най-силен ефект върху цените на стоките, но не успяха да постигнат в пълна степен основните цели на администрацията – съществено намаляване на търговския дефицит и възстановяване на американското промишлено производство.
Компаниите в САЩ обаче се адаптират по-бързо към новата среда, смятат анализатори. Според Рич Лесър от „Бостън Кънсълтинг Груп“ бизнесът е натрупал опит след пандемията и периода на висока инфлация, което му позволява по-лесно да променя веригите си на доставки и ценовите си стратегии.
Сред компаниите, които вече усещат ефекта от митата, е „Дженерал Мотърс“. Производителят очаква допълнителни разходи между 2,5 и 3,5 млрд. долара през тази година заради новите ограничения, но въпреки това повиши прогнозите си за рентабилността. Главният изпълнителен директор Мари Бара заяви, че компанията се адаптира към новите условия, вместо да търси оправдания за затрудненията.
Други компании обаче остро критикуват политиката на Белия дом. Рик Уолденберг, ръководител на производителя на образователни играчки „Лърнинг Рисорсис“, който вече оспорва митата в съда, определя новите ставки като фактор, който неизбежно ще увеличи инфлационния натиск. Според него администрацията използва аргумента за принудителния труд, за да въвежда допълнителни разходи върху вноса без изрично одобрение от Конгреса.
Най-осезаемото отражение на митническата политика остава върху цените за потребителите. Засегнати са редица категории – от дрехи и мебели до автомобили. Данни на „Кели Блу Бук“ показват, че цените на новите автомобили в САЩ са се увеличили с между 1600 и 9000 долара заради разходите, свързани с митата.
Икономисти от Федералния резерв изчисляват, че митническите мерки са повишили цените на основните стоки с около 3,1%, като общият им принос към базисната потребителска инфлация е около 0,8 процентни пункта.
Въпреки това американската икономика запазва устойчивостта си. Реалният брутен вътрешен продукт е нараснал с 2,7% между първото тримесечие на 2025 г. и първото тримесечие на 2026 г., подкрепен от стабилното потребление и големите инвестиции в изкуствен интелект. От началото на въвеждането на мащабните мита индексът S&P 500 е поскъпнал с около 31%.
В същото време търговският дефицит на САЩ през първите пет месеца на 2026 г. е намалял с около 10% спрямо същия период на 2024 г., но това не е довело до възстановяване на заетостта в промишлеността. В производствения сектор през юни са работили около 75 000 души по-малко спрямо януари 2025 г.
Администрацията на Тръмп продължава да използва митата като основен инструмент във външната си търговска политика. Белият дом вече обяви нови високи тарифи върху част от канадските стоки преди предстоящото преразглеждане на търговското споразумение между САЩ, Мексико и Канада.
Вашингтон подготвя и допълнителни мерки срещу чуждестранното свръхпроизводство, което според американските власти създава натиск върху местните компании. Тръмп заяви още, че се обсъждат нови мита срещу Европейския съюз заради европейските санкции срещу американски технологични компании.
Сред последните действия е и въвеждането на 25% мито върху повечето стоки от Бразилия, което администрацията мотивира с различни търговски спорове, включително твърдения за неблагоприятно отношение към американски платежни компании като „Виза“ и „Мастъркард“. Обсъждат се и високи мита върху генеричните лекарства, но те няма да бъдат въведени през следващите две години.
