Най-горещите точки на войната в края на март 2023 г. - битката за Авдиевка и Бахмут

В околностите на Бахмут през март бяха разположени украински резерви, които успяха да организират защитата на коридор с ширина три километра, свързващ града с „континента“. Въпреки това битките в самия Бахмут са трудни за въоръжените сили на Украйна: всички недостатъци на боевете в полуобкръжение се отразяват. В същото време прехвърлянето на резерви доведе до факта, че Украйна сега няма ресурси в други области.

В резултат на това украинското командване не успя да предотврати руския пробив в северните предградия на Донецк, около град Авдиевка. Там въоръжените сили на Украйна имаха същите проблеми като в Бахмут: Авдиевка е в полуобкръжение, което не позволява на въоръжените сили на Украйна да разположат артилерия и, което е по-важно, сили за противовъздушна отбрана, за да я защитават. Очевидно за руското командване битката за Авдиевка е прототип на бъдещи офанзиви,

Авдиевка граничи директно на север с Донецк. Преди войната населението тук е половината от населението на Бахмут - около 35 хиляди души. На югозапад от Авдиевка се намира печално известното летище Донецк, битката за което беше едно от основните събития на войната през 2014-2015 г. Половината от територията на града е заета от химически и металургични предприятия, където въоръжените сили на Украйна са организирали своите отбранителни укрепления.

След началото на пълномащабното руско нахлуване през 2022 г. защитата на Авдиевка успешно устоя на първите слаби опити за нападение. Въпреки това до есента руските сили успяха да окупират района на югозапад (от страната на пистата на летището в Донецк) и на североизток (по протежение на магистралата Донецк-Славянск) от града. Още през 2022 г. това създаде заплаха от обкръжаването на Авдиевка, но тя така и не се осъществи: руската армия изпитваше недостиг на жива сила и следователно въоръжените сили на Украйна не само задържаха повечето си позиции в Донбас, но и започва контранастъпление в района на Херсон и Харков.

През януари 2023 г. руската армия, след като се мобилизира, отново премина в настъпление. В него участват и нови части (като правило отделни полкове), формирани от мобилизирани. Тези подразделения се дават за подсилване и попълване на старите формирования на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, които от есента (след т.нар. „референдуми за принадлежност”) официално станаха част от ВС на РФ. Тези формирования, претърпели големи загуби в началото на войната, отново имат възможност да атакуват - и не изпитват остър недостиг на личен състав. Въпреки това, използването на мобилизирани в първата линия на атака често води до провали и тежки загуби. Това вероятно се е случило в началото на новата руска офанзива срещу Авдеевка, където мобилизираните от Иркутска област претърпяха сериозни загуби .

Но въпреки това през март руските въоръжени сили успяха да пробият укрепения район в северозападната част на Авдиевка (това е известно със сигурност) и, съдейки по изявленията на украински  източници, да окупират село Красногоровка, което неуспешно щурмуваха през цялата миналата година. Предишната седмица руската армия превзе и село Новобахмутовка северно от Красногоровка, което в дългосрочен план ще й позволи да избегне грешките, допуснати месец по-рано при атаката срещу Угледар. Там морските пехотинци на Тихоокеанския флот успяха да пробият тесен клин към самия град, но по фланговете на тази офанзива други части на Източния военен окръг не можаха да пробият отбраната на въоръжените сили на Украйна; в резултат на това морските пехотинци бяха притиснати от фланговете и спряха настъплението. Превземането на Новобахмутовка от своя страна дава възможност за укрепване на фланга на групата, настъпваща от Красногоровка на запад.

Но офанзивата срещу тази групировка - от летището в Донецк на югоизток - не се развива толкова благоприятно за Руската федерация. Руските войски са спрени от украински артилерийски огън.

Руски и западни източници също твърдят, че след превземането на Красногоровка въоръжените сили на РФ са успели напълно да отрежат Авдиевка от север от основните украински сили. В продължение на няколко седмици обаче не се появи визуално потвърждение за това. Това е необичайно за настоящата война, където и двете страни публикуват доказателства за собствените си успехи: от успешни офанзиви и превземане на селища до ефективни удари срещу настъпващи вражески части.

По този начин за напредъка на ЧВК Вагнер край Бахмут може да се съди не само по видеоклиповете, заснети от наемници и журналисти, свързани със собственика на компанията Евгений Пригожин, но и по видеоклиповете, заснети от украински дронове (които коригират артилерийския огън на по напредналите на Вагнер щурмови групи). От района на север от Авдиевка през последните седмици изобщо няма видео или фотографски доказателства. И двете страни забраниха посещенията в района на техните военнослужещи и доброволци.

Каква е целта на тази руска офанзива?

Очевидната цел е овладяването на Авдиевския укрепен район, което може да стане пролог за настъпление по целия фронт в центъра на Донбас. Това все още не изглежда реалистична перспектива: руските войски вече година не са показали способност да пробиват вражеската отбрана на десетки километри дълбочина. Но дори и без решителен успех, въоръжените сили на РФ могат да се възползват от своите атаки в Донбас.

Настъплението на руските войски, започнало през януари, се провежда под формата на поредица от несвързани операции в различни направления. Тази форма („удар с разперени пръсти“ вместо „ударен юмрук“) има очевидни недостатъци - руските войски никъде нямаха силата да направят решителен пробив. Но този подход има и плюс - появата дори на локални кризи в различни посоки принуждава противника да "дърпа" резерви.

И така, руските сили напреднаха най-далеч в района на Бахмут, но до средата на март опитите на ЧВК на Вагнер да обкръжат града бяха неуспешни. Въоръжените сили на Украйна прехвърлиха силите на няколко бригади (общо над 10 хиляди души).

Също през януари-февруари украинското командване трябваше да прехвърли сили във Въгледар, за да спре настъплението на руските войски и към този град. А през март започна поредното настъпление на въоръжените сили на Руската федерация към Авдиевка.

Сега командването на въоръжените сили на Украйна трябва да реши колко резерви да използва за отблъскване на тази офанзива. Тя не може просто да напусне Авдиевка: за разлика от Бахмут, зад който има удобна втора линия на отбрана, северното предградие на Донецк е крайъгълният камък на целия украински фронт в централен Донбас. Може би командването на Руската федерация се надява, че резервите на въоръжените сили на Украйна в самия Донбас вече са изчерпани и Украйна ще трябва да влезе в своята „кутия“ с авариен резерв, тоест с части, които се подготвят за бъдеща голяма офанзива срещу руските позиции.

Във всеки случай въоръжените сили на Украйна ще се сблъскат с много неблагоприятни обстоятелства по време на защитата на Авдиевка. Първо, както в Бахмут през последните месеци, Авдиевка е в полуобкръжение - което означава, че доставката на провизии там и разполагането на необходимите подкрепления (артилерия, противовъздушна отбрана, разузнаване и радиоелектронна борба) в тила е изключително трудно.

Медуза, превод Фрог нюз