По качество на бунтовете и бирата няма да ги стигнем чехите

Когато някой преподавател засегнеше тема, свързана с чешката история и действителност от гледна точка на съветската пропаганда, те ставаха и напускаха аудиторията демонстративно. Не им пукаше от последствията. Това хвърляше в ужас ръководството на факултета и вуза, защото не бяха и сънували някой да не е съгласен с „правата линия“. И до днес давам пример с моите приятели Милош Прохаска, Арнолд Табашек, Станислав Свобода (Стандо бе словак) и др., които носеха в себе си не просто свободолюбив дух и заряд, но заразяваха и околните. От тях научих А, Б на личната съпротива, която до този момент, ако съм проявявал, е било повече плод на емоция, а не осъзнат акт.

Служил съм и в Елховския полк, който бе част от т.нар. „триъгълник на смъртта“ – Елхово, Грудово и Звездец. Полкът бе участвал в чешките събития през 1968 г., известни по света като Пражката пролет. В един склад, кой знае защо, се пазеха плакати, знамена и транспаранти, на които имаше антисъветски текстове, за каквито по онова време се влизаше директно в затвора. Когато на посещение в поделението идваха чешки дипломати, по време на обилните обяди или вечери, давани в тяхна чест от командването, те винаги стигаха до тезата, че никоя държава, па била тя и СССР няма право да налага мнението си с танкове и войски. Ей, тия чехи са много криви, чудеха се офицери от полка, но всъщност тази кривост им допадаше.

Вече две седмици в Чехия продължават протестите срещу премиера Андрей Бабиш. По улиците на Прага  други градове излязоха хиляди. Кулминацята бе в неделя, когато по улиците на чешката столица над двеста и петдесет хиляди души поискаха оставката на министър-председателя. Защото има съмнения, че е злоупотребил с европейски средства. Все още съмненията не са доказани в съда, но са достатъчен повод чехите да се вдигнат. Дали в протестите витае духът на студента Ян Палах, който се самозапали в знак на протест срещу съветските танкове през шейсет и осма, е важно, но бъдете сигурни че не си е отивал. Чувството за свобода е индивидуално, възпитава се, осъзнава се. Или го имаш или не. Само свободни хора могат да се съберат под знаме с надпис „Свобода или смърт“. Девизът не е български патент, но макар дошъл от Гърция, Италия или Америка – луди глави и горещи сърца са го припознали и у нас. Било е отдавна.

Партиите ни занимават дни наред със партийната субсидия. С идиотски предложения за ДДС на лекарства и книги. Герберката Десислава Атанасова ни занимава в понеделник сутринта по една телевизия с революционни идеи за глоби за кучета без намордник, забележете, ако тежат над пет килограма. Деси ли ще ги мери? Деси, която разбира от медицина, политика, фалита на КТБ, пари за партии, право и прочие? Деси енциклопедиста. Деси – българският Леонардо… Боже, какво унижение търпим!

Чехи са дали много на България. Учени, художници, индустриалци, музиканти, архитекти, инженери – всички те имат съществен принос за възхода на страната ни след Освобождението. Не сме научили от тях обаче най-важното – да ценим свободата и да отстояваме правата си. Затова съзерцаваме като кибици, люпещи семки скандалите с апартаменти и тераси, къщите за гости, корупцията, проникнала в цялата държава. Няма и помен от духа на Раковски, Дякона, Ботев, Караджата, Бенковски… Няма. Те са нафталин за бандата самозабравили се наглеци в политиката и властта, които ни лъжат, скубят, унижават и „печелят“ избори. Гаврят се с демокрацията пред очите ни, лишават ни от справедливост, а институциите са превърнали в инструменти за натиск, преследване и насилие срещу инакомислещите.

Все по-ясно става, че без свои събития като унгарските през 1956-а, Пражката пролет, полските години на „Солидарност“ и румънските в Тимишоара няма да станем нормална държава. 30 години живеем в имитация на пазарна икономика и демократично управление. На светлинни години сме от правовата държава. Мълчанието и страхът ни убиват. И никакви твърдения колко силен и мъдър бил българският народ не вършат работа. Вярвате ли, че е такъв? А мързеливите тъпанари от кой народ са преобладаваща част?

Вдигнаха се дори в путинова Русия, да защитят журналиста Иван Голунов, който бе набеден от прокуратурата, че е наркопласьор, бе арестуван и бит.

Турците в Истанбул биха шута на Ердоган. А ние… Чакаме нова перестройка да почука на вратата ни или американците да изритат разпасалите се политици и олигарси у нас.

Чехите не чакат. Поляци, сърби, гърци, словаци, французи, румънци, хонгконгци, албанци - не чакат. Бият се.

За такива уроци става дума. Но и срам не ни остана...

Огнян Стефанов