Найденов: Няма основание за поскъпване на хляба

Бяха представени много интересни гледни точки, мнения и анализи, каза Найденов. Представен е много задълбочен анализ на НСЗФ, която с решение на НС вече е част от новата агенция по безопасност на храните. От доклада и в коментарите и анализите може да се направи изводът, че няма фактори, които да налагат поскъпване в първите дни на януари на хляба с 15 или 20 % или цени на олиото 4, 4,5 или 5 лв., каза Найденов.

Трайна е тенденцията за поскъпване в европейски и световен мащаб, каза още той. По думите му обаче има определен натиск от страна на търговските вериги върху българските производители. „И ние се уточнихме в по-разширен формат да обсъдим този натиск на търговските вериги към българските производители”, каза той.

Според него се казва, че българският производител субсидира в момента чуждите търговски вериги. Единият от механизмите, които може да се използва, е засилване на контрола по отношение на качеството от новата агенция по храните.
Има около 1,5 млн. тона зърно, налични у нас. Около 1 млн. ни трябват до новата реколта, каза министърът. Излишъкът е половин милион тона. Можем даже да изнасяме, ако има кой да купува. Коментарите в тази посока за излишни.Нека да не създаваме психоза, хляб има достатъчно, няма фактори за лавинообразно поскъпване на цената на хляба и на олиото, заяви категорично министърът.

Няма практика в Европа и света на ниво браншови организации да се говори за цени, особено за проценти увеличения, защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да се самосезира. У нас вече има осъдени браншови организации за картелни споразумения за някои продукти. За олиото вече има такъв прецедент, каза още министърът.Найденов допълни, че в момента в страната са налични 1,6 млн. тона пшеница. По думите му сега няма експорт, какъвто е имало в първите месеци на новата реколта. През декември няма експерт или ако е имало, то той е бил малко. Разчетите сочат, че до следващата реколта ние ще имаме необходимост от 900 000 тона, а в момента има дори свободни количества за търгуване. Така че нямаме никакви притеснения за зърнения баланс, той е „вързан”, каза Мирослав Найденов. Възможно е да се внесе в малки количества висококачествена пшеница за правенето на кроасани например.

Председателят на Консултативния съвет по зърното Красимир Аврамов обясни, че след днешното заседание, е станало ясно, че много точно трябва да се следят вътрешно общностните доставки и износа на пшеница от Агенция „Митници”. Ако се изнесе количество от 200 000 – 300 000 тона, преходният остатък за следващата година ще бъде много малък. „Ако цената на зърното един месец е 400 лв. за тон, чак след 2 месеца тази цена се отразява за крайния производител – за хляба”, посочи Аврамов.

Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите, каза, че лавинообразно увеличение на цената на хляба няма да има, но това не означава, че цената ще остане същата. В момента хлябът се продава благодарение на сивата икономика на цени под неговата себестойност. „Не може да очакваме, че у нас ще имаме най-ниските цени на хляба”, каза Попов. Себестойността на 700 гр. хляб в момента е 1,06 лв. хляб, посочи той.

Савина Влахова, председател на Съюза на мелничарите, заяви, че правителството прави всичко възможно, за да създаде лоялна бизнес среда. Всички фирми от веригата са подложени на данъчни ревизии от средата на миналата година. Проверявани бяха всички складове, в които се съхранява зърно, каза тя. „Но никой не може да наложи на каква цена ще се продава зърно, брашно и хляб – това се определя от пазара”, заяви Влахова.