Разработването на модерни AI модели изисква огромни количества изчислителни ресурси, което води до глобална надпревара за изграждане на специализирани центрове за данни. Европейската инициатива предвижда създаването на четири по-малки и три по-големи съоръжения.

 

По-малките центрове ще бъдат оборудвани с между 25 000 и 75 000 специализирани AI чипа, докато по-големите ще разполагат с между 40 000 и 100 000 такива процесора. Изборът на победителите в процедурата се очаква в началото на следващата година, след което компаниите ще разполагат с 18 месеца за изграждането на съоръженията.

 

Проектите за по-малки центрове могат да получат до 1 млрд. евро публично финансиране, а най-мащабните – до 2 млрд. евро.

 

За да участват в процедурата, консорциумите трябва да получат подкрепата на поне едно национално правителство. Германия, Гърция, Португалия, Италия и Испания имат кандидатури за изграждането на по-големите центрове, докато Чехия, Дания, Финландия, Франция и Полша се стремят към по-малки съоръжения.

 

А България?

 

Миналата година страната ни направи важна крачка в европейската надпревара за развитие на изкуствен интелект и високопроизводителна изчислителна инфраструктура, като спечели финансиране за изграждането на собствена AI фабрика – съоръжение, значително по-слабо от т.нар. „гигафабрики“, по линия на европейската инициатива EuroHPC JU.

 

Проектът BRAIN++ ще бъде реализиран в София Тех Парк и е на обща стойност 90 млн. евро. Инициативата цели да създаде национална инфраструктура за разработване, обучение и внедряване на модели с изкуствен интелект, която да бъде достъпна както за научни организации, така и за бизнеса и стартъп екосистемата.

 

Основен елемент от BRAIN++ е нов суперкомпютър от следващо поколение – Discoverer++, който ще бъде специално оптимизиран за задачи, свързани с генеративен изкуствен интелект, роботика, обработка на големи масиви от данни и анализ на спътникова информация.

 

Българското участие в инициативата EuroHPC JU беше подкрепено и с ангажимент за национално съфинансиране, като държавата пое ангажимент да осигури 50% от необходимото финансиране за реализацията на проекта.

 

След като България спечели това състезание, тогавашният премиер Росен Желязков се срещна с представители на IBM.

 

„Проучваме възможността за строителство на гигафабрика за изкуствен интелект в партньорство с IBM и Европейската комисия. Ще положим всички усилия този проект да се реализира, защото за правителството е приоритет привличането на високотехнологични инвестиции“, заяви той след срещата.

 

Проектът имаше и конкретни параметри: инфраструктура с над 100 000 усъвършенствани GPU чипа. Какво се случва с него в момента, не е ясно, но едно е сигурно – България трябва да проучи възможностите да участва в развитието на технологията, която ще определя посоката на развитие на света през следващите години. Независимо дали става дума за управление на бойни дронове, анализ на данни или откриване на нови лекарства.

 

Ще сложим ли „гига“ пред нашата AI „фабрика“? Засега въпросът остава открит.