Понеделник, 23 Октомври 2017, 11:17
Frognews
0| 6004 |13.01.2017

Наредба № 10 на МОН - новата крепостна система

.
Министерството запълва административно училища с лоша репутация
През изминалата 2016 г. влезе в сила нов Закон за образованието като идеята на законодателя бе за реформа, която да даде автономия на училищата и да включи родителите в образователния процес. Тази идея бе подменена от МОН с приемането на редица наредби и стандарти към закона.

Конкретно, през септември 2016 г. Министерство на образованието и науката прие Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. В Наредба № 10 интерес за всеки родител на дете, на което тепърва предстои да прекрачи училищния праг, представлява чл. 43.

 

В алинея 1 е определено, че: “За осъществяване на приема в първи клас за всяко населено място с повече от едно училище, общините разработват система за прием, в която водещ критерий е близостта на училището до настоящ адрес на родителите/настойниците и/или най-краткото време за достигане до училището.”

 

Резонно възниква въпросът: Защо МОН залага за прием в първи клас като водещ критерий да бъде близостта на училището до настоящия адрес?

Според Диян Стаматов (зам.-министър на образованието) близостта до училището е в услуга на самото дете и затова именно този критерий ще носи най-много преднина.

 

Не всеки би се съгласил с обяснението на г-н Стаматов. Горният въпрос може да има и друг отговор: в МОН опитват по административен начин да запълнят училища, които са с ниска репутация между родителите. Тази ниска репутация се дължи най-вече на лош мениджмънт, лош подбор на преподавателски състав и занемарено обучение. Явно, обаче, за г-н Стаматов качеството на обучението няма значение, важна е близостта на училището до жилището на детето.

 

Въвеждайки критерий близост до училището, експертите от МОН де факто признават безсилието си да се справят с подобряване на качеството на обучение в училищата и се надяват да съживят някои от тях като принудят родителите да записват децата си там. Така за пореден път родителите и децата им се превръщат в опитни зайчета на плачевната българска образователна реформа.

 

В тази наредба прозира лобистка политика в полза на частните училища. Ако нямате късмет да живеете срещу малкото добри училища в София, то вашето дете няма да има право на качествено образование, освен ако не си платите за частно училище. В България образованието е безплатно според Конституцията, но не и качественото образование, което вместо право се превръща в лукс.

 

Още по-неприятен е фактът, че критерият “близост на училището до настоящ адрес” е силно дискриминационен и ограничава правата на родителите да вземат свободно решение за бъдещето на детето си. След въвеждането на критерии за прием в детските градини, в резултат на заведени дела от родители за дискриминация, от 2012 г. има установена съдебна практика от ВАС, с която в МОН не са се съобразили при изработване на обсъжданата наредба. В МОН за пореден път доказват, че не се притесняват да взимат дискриминационни решения (нека си припомним стипендиите, които са предназначени за определена етническа група - ромската, но не и за други етноси).

 

В продължение следва да се посочат и останалите критерии, които са с по-малка тежест при класиране за първи клас. Те са определени в ал. 2 на чл. 43:

 

1. дете с трайни увреждания над 50 %;

 

2. дете с двама починали родители;

 

3. други деца от семейството, обучаващи се в училището;

 

4. деца, завършили подготвителна група в избраното училище;

 

5. близост до местоработата на един от родителите.

 

От чисто морална гледна точка, редно е децата с увреждания и сираците да имат безусловно предимство при записване в което и да училище, независимо къде се намира, с оглед избор на най-подходящата среда за тях. Но явно екипът на г-н Диян Стаматов смята, че това не е така. Ако някое от тези деца не изпълнява водещия критерий е напълно възможно предпочитаното училище за сирачето или увреденото дете да си останат само желание.

 

Ако се абстрахираме от специалните случаи, заложени в допълнителните критерии, описани в т. 1 и т. 2, няма по-справедливи за семействата и децата критерии от тези, посочени в т. 3 и т. 4. Ако от МОН искат наистина да направят услуга на семействата и децата, то тези два критерия: други деца от семейството, обучаващи се в училището и деца, завършили подготвителна група в избраното училище, трябва категорично да бъдат поставени като водещи.

 

В настоящата формулировка на наредбата се създава предпоставка деца от едно семейство да бъдат “разпределени” в различни училища. Или пък, което е изключително лошо, цял един подготвителен клас да бъде разформирован и децата пръснати по различни учебни заведения, вместо създаваният в продължение на цяла година детски колектив да бъде запазен и в първи клас.

 

И в двата случая говорим за безсмислено причиняване на неудобства на семействата на децата и на самите деца, които със сигурност ще бъдат подложени на допълнителни стресови ситуации. Но в никакъв случай не можем да говорим за услуга в името на детето.

 

Настоящето изложение няма да бъде пълно, ако не разгледаме проекта “Система за прием на ученици в първи клас в общинските училища на територията на Столична община”, предложен за разглеждане на Столичния общински съвет от зам. кмета на СО г-н Тодор Чобанов и одобрена от МОН.

 

В него и във връзка с въпросната наредба са заложени следните задължителни критерии за прием в първи клас (раздел 3, т. 7 от Системата):

 

1. Постоянен адрес на територията на административния район на родителите - 5 точки;

 

2. Настоящ адрес на територията на административния район на родителите - 2 точки;

 

3. Брат/сестра, обучаващи се в училището - 4 точки;

 

4. Ученици сираци - 3 точки;

 

Първото нещо, което прави впечатление е грубото нарушение на Наредба № 10 на МОН. Екипът на г-н зам.-кмета Тодор Чобанов въвежда нов критерий с най-голяма тежест - постоянен адрес. На водещият според МОН критерий - настоящ адрес (за постоянен никъде не става дума), експертите на г-н Чобанов дават най-малка тежест - 2 точки. Интересно е как този проект на Система е одобрен от МОН при наличието на това тежко нарушение?

 

Наличието на постоянен и настоящ адрес на едно и също място носи 7 точки и по този начин постоянният адрес става единственият критерий, имащ значение при кандидатстване в първи клас, елиминиращ останалите критерии. Елементарната сметка показва, че семейство с две деца, което има само настоящ адрес на административния район на училището, в което учи по-голямото дете, защото примерно живее под наем, е възможно да не успее да запише по-малкото дете в същото училище, защото събира 6 точки (2 от настоящ адрес и 4 от дете, учащо в училището). А ако нямате по-голямо дете в училище, нито собствено жилище? Критерият адрес на местоживеене не осигурява предимство на децата в училищата, а ги лишава от възможността да изберат училище, дори и от училищата в квартала. Невъзможно става записването на дете в предпочитано от вас училище.

 

В допълнение на всичко, критериите за деца с трайни увреждания и деца, обучавани в подготвителна група в съответно училище изобщо липсват в проекта на системата на Столична община.

 

Крайно абсурден е начинът, по който Столична община се опитва да закрепости децата и техните родители към определени училища, лишавайки ги административно от демократичното право на свободен избор.

 

В заключение отново следва да се посочи, че заложеният основен критерий в чл. 43 на Наредба № 10 на МОН - настоящ адрес - е силно дискриминационен, ограничава правото на избор, създава предпоставка за напрежение у родителите и децата и представлява опит по административен път да се запълнят училища с ниска репутация. Категорично този критерий не е в услуга на децата.

 

Изготвената система от екипа на Столична община в частта си за прием в първи клас и подмяната на водещия критерий е в грубо нарушение на Наредба № 10 на МОН. Наред с това, пропускането на два критерия: предимството за деца с трайни увреждания и за деца, обучавани в подготвителна група в съответно училище, неминуемо ще доведе до съществен дискомфорт на множество семейства и най-вече стрес за децата от подготвителна група, които ще изгубят приятелства и ще напуснат опознаваната в продължение на една година училищна обстановка, за да бъдат преместени в друго училище.

 

В днешния XXI мобилен век сянката на крепостничеството изплува иззад наредба № 10 на МОН и Системата на Столична община и поставя много въпроси. Какво се случва с деца от квартали, в които няма изградени училища или има само едно училище? Какво се случва с деца, които показват интерес в определена област или напредък в развитието си и с оглед на това родителите искат да запишат детето в училище с по-висок образователен стандарт, а живеят в квартал, в който няма такова училище? Не се ли нарушава свободата на избор за подходящо училище и среда за обучение на детето, съобразно нуждите му и развитието му? Не се ли ограничава стремежа на всеки един родител да осигури добро образование на детето си? Какво биха могли да направят родители, които по икономически причини са били принудени да работят и живеят в София, но нямат адресна регистрация, дори и реално да живеят в даден квартал?

 

Родители от 145-то училище в София.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Гришо остава осми в света 0| 7 |23.10.2017 . Очаква се Бюджетът за 2018 г. да излезе днес 0| 556 |23.10.2017 . Ще се преразглеждат парите и дейностите по клиничните пътеки 0| 590 |23.10.2017 . Вижте къде ще спира водата в София 0| 756 |23.10.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах