„Когато става дума за символи, свързани с българската история, култура и идентичност, обществото има право на яснота. Поисках пълната информация за внесения от България проект, възражението срещу него, както и коя е държавата членка, подала това възражение. Ще ви държа в течение“, пише той.
БНБ е включила в своята програма за 2026 година специална възпоменателна монета „Българска азбука“. Проектът е предвиден за емитиране през второто полугодие на същата година. Дизайнът на националната страна предвижда надпис „Българската азбука“ със стилизиран кирилски шрифт. Обикновено, на това място върху българските евромонети, стои образът на Свети Иван Рилски.
България е представила официалния проект на 19 май 2026 година пред европейските институции. Само осем дни по-късно, на 27 май 2026 година, държава от еврозоната е подала официално възражение. Името на страната, спряла българския проект, остава заличено в публичните документи. Това предизвика сериозен обществен интерес и политически реакции у нас.
Информацията за спора първоначално разпространи нидерландецът Райниър Яарсма в социалната мрежа „Екс“. Той е специалист по балкански въпроси и консултант по присъединяването на Северна Македония. Яарсма публикува отговор от Генерална дирекция „Комуникации и информация“ към Съвета на ЕС. Документът потвърждава наличието на възражение срещу българския дизайн.
Съветът на ЕС отказва да разкрие съдържанието на протестното писмо и името на държавата. Институцията мотивира отказа си с желанието да не се подкопава „изключително деликатният процес на вземане на решения“. Според официалния отговор разкриването на информацията би накърнило защитата на обществения интерес. Това се отнася пряко до провежданата парична политика в Еврогрупата.
Възражението е повдигнато в рамките на официалния срок за одобрение на нови монети.
