Дронът е бил прехванат и унищожен над района на Балви в източната част на страната. Латвийската армия не посочва в съобщението на кого е принадлежал апаратът и го определя като „чужд дрон“.
Латвия засилва противовъздушната отбрана
След инцидента към източната граница на страната са изпратени допълнителни подразделения за противовъздушна отбрана. Наблюдението на въздушното пространство също е засилено.
„Докато руската агресия срещу Украйна продължава, е възможно да има нови случаи, при които чужди дронове навлизат или се приближават до въздушното пространство на Латвия“, заявиха въоръжените сили.
Заплахи за въздушното пространство са били установени и в районите Аугшдаугава, Прейли, Резекне, Балви и Алуксне. По-късно властите съобщиха, че опасността е преминала.
Поредица от инциденти по източния фланг на НАТО
Случаят в Латвия е поредният инцидент с безпилотни летателни апарати във или в непосредствена близост до въздушното пространство на държави от източния фланг на НАТО на фона на войната срещу Украйна.
През юли румънски изтребители свалиха три дрона в рамките на три дни. Според румънската прокуратура поне един от прехванатите апарати е бил от типа „Шахед“, използван от руските сили срещу Украйна.
Във вторник румънски военни водолази унищожиха контролирано и два дрона тип „Гербера“, открити в Черно море близо до газовия проект „Нептун Дийп“. Решението е било взето заради безопасността на корабоплаването и работата около платформата.
През юни украински морски дрон се взриви в румънското пристанище Констанца. Според украинските военни апаратът се е отклонил от курса си вследствие на руска радиоелектронна борба.
НАТО обсъди навлизанията на дронове
Поредицата от подобни инциденти засегна и България. Миналата седмица дрон се взриви в близост до компресорна станция на Трансбалканския газопровод.
Случаи с дронове бяха регистрирани и по българското Черноморие. Военни обследваха безпилотен апарат, изхвърлен на плаж в Приморско, за който беше установено, че е разузнавателен. Части от друг дрон бяха открити и на плажа край Лозенец.
Заради поредицата от случаи съюзниците от НАТО се събраха в сряда, за да обсъдят нарушенията и инцидентите с дронове.
Алиансът заяви „пълна солидарност и подкрепа“ за засегнатите държави. Според НАТО Русия носи отговорност за нарушенията на въздушното пространство, които съюзниците определят като „опасни и неприемливи“.
Как НАТО охранява небето над Балтика?
Латвия, Литва и Естония нямат собствени изтребители, способни самостоятелно да изпълняват постоянна мисия за охрана на въздушното пространство. Затова съюзници от НАТО изпращат свои самолети на ротационен принцип в рамките на мисията Baltic Air Policing.
Изтребителите се разполагат основно в авиобазите Шяуляй в Литва и Емари в Естония. При необходимост те могат да бъдат вдигнати по команда на Обединения център за въздушни операции на НАТО в Юдем, Германия.
Мисията започва през 2004 г., когато трите балтийски държави се присъединяват към НАТО. Тя е разширена през 2014 г. след незаконното анексиране на Крим от Русия.
