ИИ и националната сигурност: Как машините пренаписват правилата на войната и разузнаването

Военната доктрина на бъдещето: автономия и скорост

ИИ се превръща в ключов компонент на съвременните военни стратегии. От бойни дронове, които вземат решения в реално време, до автономни подводници и наземни платформи – новата парадигма е ясна: машините намаляват времето между засичането на заплаха и реакцията.

В доктрини като американската Joint All-Domain Command and Control (JADC2) или китайската концепция за „интелигентна война“, ИИ е гръбнакът на нов тип операции – свързани, мултидоменни, базирани на масивни данни и решения, вземани със скорост, която човешкият ум трудно догонва.

Данни за прилагането на ИИ в реални военни конфликти – включително операция „Синдур“, Украйна и Газа – продължават да се събират от открити и непотвърдени източници.

Разузнаване с алгоритъм: как ИИ помага (и пречи) на агентите

Анализ на сателитни изображения, предсказване на терористични заплахи, следене на комуникационен трафик – ИИ вече е незаменим в разузнаването. Системи като Palantir Gotham и Clearview AI могат за секунди да обединят хиляди фрагменти от информация, които преди биха отнели дни или седмици на анализаторите.

Но идва и рискът: алгоритмите нямат морална интуиция. Ако се захранят с пристрастни или неточни данни, решенията им може да бъдат фатално погрешни – особено в ситуации, които изискват нюанс, контекст или човешка преценка.

Във войната в Украйна ИИ подпомага анализ на разузнавателна информация и предсказване на вражески движения, според доклади от НАТО и украинското МО.

Контрол на информацията и дезинформация: новото бойно поле

ИИ не само воюва – той може и да манипулира. Генерирането на deepfake видеа, автоматизирано създаване на фалшиви новини, насочено микротаргетиране в социалните мрежи – това са оръжията на т.нар. информационни войни от ново поколение.

Китай, Русия и дори някои недържавни актьори използват ИИ за психологически операции (PSYOPS) – кампании, целящи дестабилизация, паника или промяна на обществените нагласи в чужди държави.

Няколко западни агенции разследват намеса на алгоритми в избори и протестни движения, но доказателствата често са индиректни и под секрет.

Къде е границата? Право, етика и демократична отчетност

Разрастващата се роля на ИИ в сигурността поставя въпроси:

– Кой носи отговорност, ако дрон убие цивилен въз основа на алгоритъм?
– Как да се гарантира, че автоматизираното разузнаване не нарушава човешки права?
– Какво се случва, ако противник „зарази“ ИИ системата с фалшиви входни данни?

ЕС вече прие AI Act – първият закон в света, регулиращ изкуствения интелект. Но той все още не обхваща военните приложения, които остават в сивата зона на международното право.

ООН, ЮНЕСКО и Amnesty International призовават за глобален договор за етично използване на автономни оръжия и ИИ в конфликти.

Бъдещето: съюзник, враг или нещо по-сложно?

Изкуственият интелект няма идеология. Той не избира кауза, а оптимизира функция. И точно затова представлява предизвикателство: в свят, където решенията за война и мир могат да бъдат взети от алгоритъм, гаранцията за човешки контрол вече не е даденост.

ИИ може да бъде мощен съюзник на демокрациите – ако бъде използван отговорно. Но може и да се превърне в оръжието, което обърква границите между истина и лъжа, сигурност и страх, контрол и подчинение.