Нели Огнянова: Казусът с ”Труд” ни показа, че някои са по-привелигировани

Това заяви в интервю за “Дойче веле” експертът по медийно право Нели Огнянова. Повод за коментара й е скандалът с в. “Труд” и действията на Министерството на културата, които доведоха до размяна на остри реплики в пленарна зала вчера. 

Ето и цялото интервю: 

Вчра служители на Министерство на културата и полицията запечатаха сградата на в. “Труд” заради неплатени наеми. Работещи във вестника, начело с главния редактор Петьо Блъсков, обявиха гражданско неподчинение и заговориха за “политически репресии”. Какво ни казва този случай за състоянието на медиите в България?

Казва ни, че част от производителите на новини са в привилегирован режим и по отношение на тях определени системи за контрол не работят. Впрочем през последните месеци станахме свидетели на удивлението на служебния министър на финансите от факта, че много от системите за контрол в държавата не работят.

Може да се разсъждава защо се получава така в медийния сектор, но бих посочила една от причините. Много опити за налагане на обичайни в демократичния свят стандарти се неутрализират от тези, по отношение на които се очаква стандартите да действат. Гаранциите за правото на информация и медийния плурализъм отпадат или не се въвеждат, за да не засегнат икономическите интереси на близки до властта субекти в медийния сектор. Това положение трябва да се промени.

От ГЕРБ поискаха извънредно заседание на парламента заради казуса. Като експерт по медийно право виждате ли основание за такова?

Отношението на ГЕРБ към медиите не е особено последователно. Когато ГЕРБ беше на власт, лидерът на партията Борисов беше категоричен, че "върху свободата на словото не посяга властта, а посягат собствениците". Да отидат на свободния пазар, да теглят кредити, ако направят добър вестник, "след пет месеца вестникът ще е най-четеният и ще си изкарат парите", съветваше Борисов.

По-късно стана ясно, че не е съвсем така и че е имало кръг от приближени на ГЕРБ медии, между които и "Труд", получили милиони необезпечени кредити от банката на властта КТБ чрез търговски дружества - големи кредитополучатели като "Сайга Консулт". Прекратяването на привилегированото отношение се отрази неблагоприятно върху покровителстваните медии: "Преса" и "Тема" вече ги няма, "Стандарт" не е ежедневник, "Труд" е неизправен длъжник.

Откакто ГЕРБ е опозиция, тезата на Борисов за свободния пазар е изоставена. В 46-ото Народно събрание ГЕРБ внесе т.нар. "законопроект Блъсков" за отдаване на имоти-частна държавна собственост без търг, а сега, както разбирам, се търсят и други форми на намеса в полза на Блъсков. Новите управляващи се очаква да обърнат внимание не на конкретни наемни отношения, а на необходимостта да се изостави практиката на ГЕРБ за бартер с медиите: привилегии и публичен ресурс да се предоставят в замяна на проправителствено отразяване.

Финансирането на печатните издания е проблем в цял свят, но в България той е особено изразен. Какви стъпки трябва да се предприемат, за да се гарантира както количество, така и качество на пресата в страната?

В момента се търси решение и на наднационално равнище в ЕС, очаква се подкрепа на медиите с финансовите инструменти на Съюза.

У нас не всички печатни медии имат основание да очакват подкрепа. Не следва повече да е възможно публичен ресурс, в частност европейски средства, да се насочват към издания, печатни или електронни, с антиевропейски и антидемократични позиции. Бъдеще следва да има само качествената журналистика. Ето защо предварителен въпрос е определянето на критериите за качествена журналистика. По мое мнение между тях е спазването на изискванията на журналистическата етика.

На прага сме на ново правителство в България, което обещава да скъса с порочните практики от миналото. Могат ли медиите също да се надяват на добри новини? Има ли такива индикации?

Когато ГЕРБ получи доверието на хората през 2009 година, вече беше направен опит да се сложи ръка върху медийния сектор, изгряваше звездата на Ирена Кръстева, а чрез ред операции собствеността върху мултиплексите беше концентрирана, за което по-късно България беше осъдена от Съда на ЕС. Имаше очакване победителят в изборите да се отнася към медиите по прозрачен и недискриминационен начин. Нищо подобно не се случи.

Сега отново има очаквания за налагане на европейските демократични медийни стандарти. В обсъжданите публично сектори през миналата седмица не се чу много за медийна свобода и медиен плурализъм, но да се надяваме, че това са ценности по подразбиране.

Важно и за нас е, че се подготвят законодателни актове в ЕС в подкрепа на свободата на медиите. Проект на Законодателен акт за свободата на медиите се очаква в средата на 2022 година.