По думите на Перев това е резултат от дългогодишна политика на нетърпимост към македонските българи: „Дълго време се вижда една ненавист към всички, които се занимават с българската кауза. Това е продукт на политика, която достига своя връх на нетърпимост през последните години“. Журналистът смята, че разследването ще бъде формално и че случаят ще бъде бързо забравен, както и предишни нападения срещу македонски българи.

Скандалът придоби нова острота, след като министър-председателят на Република Северна Македония Християн Мицкоски отрече да е имало нападение. Той заяви, че „ако някой се намокри от дъжда, това може да бъде обявено за хибридна атака“, и намекна, че хора могат да се „самонаранят“, за да представят инцидент като посегателство. Премиерът подчерта и че Скопие не трябва да очаква „червен килим“ по отношение на евроинтеграцията.

Българското МВнР осъди категорично случилото се и го определи като акт на насилие от омраза. Случаят предизвика и протест в София, организиран от ВМРО, които настояват правителството да втвърди позицията си спрямо Скопие и да следи развитието на разследването докрай.

Инцидентът е пореден на фона на ескалиращата антибългарска реторика в Северна Македония – тенденция, която според Перев се толерира от официални лица, контролирани медии и фалшиви профили в социалните мрежи. Нападението, последвалото отричане и липсата на реакция засилват усещането за системен натиск върху хората с българско самосъзнание в страната.

Случаят поставя под въпрос и европейските ангажименти на Северна Македония към българската общност. В преговорната рамка с ЕС е заложено българите да бъдат изрично вписани в Конституцията сред защитените общности, но промените все още не са приети. На този фон отричането на нападението срещу Перев и липсата на ясна реакция от властите засилват съмнението дали в Скопие има политическа воля реално да гарантира правата и сигурността на хората с българско самосъзнание.