ЕП отложи доклада за Северна Македония след скандални разкрития за намеса от Скопие

Повод за отлагането станаха сигналите, изпратени от всички български евродепутати, обединени в позицията си, че проектът на доклада е компрометиран. В писмо до колегите си от Европарламента те алармират за системно и предварително изтичане на ключови формулировки към правителствени среди в Северна Македония.

Особено фрапиращо е признанието на премиера Християн Мицкоски от 1 юни, че кабинетът му е разполагал с пълен достъп до съдържанието на доклада месеци преди официалното му представяне, а дори е „работил по него“ съвместно с докладчика в продължение на 11 месеца.

Българските евродепутати предупреждават, че това не е просто нарушаване на парламентарната процедура, а потенциален пробив в сигурността на институциите на ЕС. Те не изключват възможността за намеса от страна на трета държава и настояват за вътрешно разследване. „Разкритията сочат към непрекъснато и структурирано изтичане на информация или още по-лошо – пробив в сървърите и комуникацията на служители на ЕП. Кой е съавторът на този доклад – Европейският парламент или кабинета в Скопие?“, се казва в писмото.

Скандалът избухна след като Мицкоски обяви, че в доклада „се признава многовековната македонска идентичност и език“. Това твърдение в контекста на предварителната осведоменост на Скопие поражда основателни съмнения дали документът е изготвен при спазване на институционалната неутралност и стандарти на ЕС.

Докладчикът Томас Вайц, въпреки личната си защита на съдържанието, призна напрежението и предложи отлагане на гласуването. Българските евродепутати Ивайло Вълчев (ИТН) и Станислав Стоянов („Възраждане“) благодариха за разумната стъпка, като подчертаха, че това е минимално възстановяване на доверието в процедурата.

Евродепутатите настояват отложеният период да бъде използван за ревизия на спорните текстове и пълно разследване на изтичането на информация.

Опит за подмяна?

На фона на скандала говорителят на Европейската комисия Марта Кос заяви, че се търси начин за „опростяване на процедурите“ по разширяването на ЕС – предложение, което поставя под въпрос дали се търси ускоряване на процеса или неговото политизиране в полза на Скопие. Кос също така обяви готовност да посредничи в диалога между България и Северна Македония, макар и без яснота как ще се гарантира институционална почтеност.

Докато Европейският парламент се опитва да потуши пожара, остават много въпроси – кой диктува дневния ред в Брюксел, докъде стига влиянието на Скопие и ще позволи ли ЕС подмяна на собствените си принципи под натиска на геополитическата конюнктура?