Неписано правило в политиката у нас: Роклята на изкусителката е турско синя, а не червена

„Ако избирателната активност на 4.04. е много ниска заради пандемията от Ковид-19, партии с дисциплиниран (и по-млад) електорат като ДПС ще получат по-голяма тежест в 45-ия парламент. Ако желаещите промяна нехаят или пасуват, може да се окаже, че партията на Доган отново ще държи ключа за нареждането на очертаващия се заплетен политическия пъзел“, предупреди той пред DW.

„Въпреки патоса на г-н Карадайъ, за ДПС няма никакъв проблем да работи с Борисов, бодигарда на Живков… Дори и през 1989 Борисов да е държал автомат срещу българските турци, през 2004 той - вече като  секретар на МВР - носи подарък кученце – каракачанска овчарка – на Доган за 50г. му юбилей. През 2009 Борисов уверява, че овчарката изобщо не била знак за смирение пред ДПС – кученцето, така да се каже, всъщност било активист на ГЕРБ, защото „изяло пауните на Доган”.

Според Чолаков има няколко пречки пред това БСП и ДПС да си стиснат ръцете публично, за да управляват заедно.

„Първо, реакторите и турбините на модела ГЕРБ-ДПС още работят на пълна мощност. Разцветът на модела започна през втория кабинет на Борисов, станал люлка на нова, още по-яка прегръдка между ДПС и ГЕРБ, ознаменувана от бламирането на правосъдната реформа на Христо Иванов. В сърцевината на модела продължават да стоят овладените от движението, не без помощта на ГЕРБ, съд и прокуратура (чрез избора на Цацаров и Гешев, състава на ВСС и пр.) плюс една вярна защитна стена от медии, поставени на хранилка“.

„Години наред филмът е все един и същ: ДПС формално е в опозиция, а фактически участва със свои министри в кабинетите на Борисов. Ако такива е нямало, кого, как и защо „освободи” Борисов от Министерски съвет под натиска на протестите през 2020?“, попита Чолаков.

По думите му има само един вариант, в който сегашното управленско статукво се запазва след вота. Но той прилича на договор за политическо самоубийство. Продължава перфектната симбиоза между партиите на Борисов и Доган. ДПС биха захвърлили този модел на бунището, само ако той стане излишен, смята политологът.

„Второ, в съзнанието на повечето избиратели, образът на движението остава крайно негативен. Мълвата за обръчите от фирми на Доган и призракът на Пеевски ще продължат да вредят на ДПС години наред, дори ако те фактически напуснат политическата сцена. Малко вероятно е следващото правителство да има ясно обозначени министри на ДПС, влизащи през официалния вход в Министерски съвет“.

„Трето, няма знаци лидерката на БСП Нинова да изгаря от желание да партнира на г-н Карадайъ, за да повторят целувката между Станишев и Местан на „Орлов мост” от 2014. Напротив, г-жа Нинова поведе партията в „патриотичната ниша”, което изключва съвместна работа с етническата партия“, добави Петър Чолаков.