Въпреки това възможността текущата цел за кацане на лунната повърхност до 2028 г. да се отложи отново и Китай да изпрати хора първи е реална, като някои я оценяват дори като висока.

Това вероятно е една от причините меморандумът на Айзъксман и съпътстващите презентации, направени от него и висши членове на екипа му по време на целодневно събитие в централата на космическата агенция, да превърнат неясните амбиции за постоянна база на Луната в нещо много по-конкретно. В първата фаза на новия план агенцията ще изпрати до 15 роботизирани лунохода, които освен всичко друго ще проучват места за следващи кацания и за бъдещата база. Във втората и третата фаза астронавтите ще посещават избрания обект на всеки шест месеца, докато те и роботите им изграждат инфраструктура, включително обитаеми модули за продължително пребиваване.

Основната идея е да се постави Луната в центъра на целите на НАСА през следващото десетилетие, като се намали значението на първото пилотирано кацане. Космическата агенция дори е готова да пренебрегне като показни акции евентуални краткотрайни престои на китайски астронафти на естествения земен спътник.

НАСА предприема и други промени. SLS – неудачната, капризна и скандално скъпа ракета, около която е построена програмата Artemis все още е в играта. Тя ще служи за мисията, която ще пренесе астронавти покрай Луната следващия месец (Artemis II), за тестова мисия в орбита около Земята (Artemis III) и за първите две пилотирани кацания на Луната (Artemis IV и V). Агенцията обаче работи с частни доставчици за по-евтино и надеждно изпращане на астронавти в космоса.

НАСА се отказва и от космическата станция Lunar Gateway, която трябваше да се сглоби в лунната орбита. Първоначално тя е замислена като междинна станция, където астронавтите да слизат от кораба, който ги превозва от Земята и обратно, за да преминат към друг кораб до Луната и обратно. Сега изглежда, че тази трансферна операция ще се извършва другаде – вероятно в ниска орбита около Земята.

Миналата година администрацията на Тръмп изкара Gateway от бюджета на НАСА, но сенаторът от Тексас Тед Круз възстанови финансирането. Този път той изглежда подкрепя новите планове, така че вече одобрените средства могат да бъдат насочени към лунната база.

Една от вече разработените части на Gateway – Power and Propulsion Element (PPE), построена от американската компания Lanteris Space Systems – ще бъде в основата на нова мисия до Марс. Докато на Gateway PPE трябваше да се захранва от слънчеви панели, сега то ще използва малък ядрен реактор.

Новата мисия, наречена Space Reactor 1 Freedom (SR-1), ще бъде първият космически апарат на НАСА с ядрен реактор на борда и първият апарат, който ще използва реактора за придвижване извън орбитата на Земята. Планът е да бъде изстрелян в края на 2028 г. В орбита около Марс той ще освободи три малки хеликоптерни дрона, които ще проучат потенциални места за кацане на бъдеща пилотирана мисия.

Основната цел на SR-1 обаче не са дроновете, а въвеждането на ядрената енергия за дълбококосмическо придвижване, операции на Лунната база и изследване на Марс.