Ние, обикновените хора, гледаме никога да не мислим за това. Правим всичко, за да забравим за смъртта.
И сме се научили, когато смъртта стане обществена и национална трагедия, да я превръщаме в процедура. Трагедията става процедура.
А процедурата е: официални съболезнования, скръбни изявления и пресконференции, опити за обяснения и взаимни обвинения и накрая – национален траур.
Тази процедура я знаем наизуст, а за смъртта не знаем нищо. И за какво мислим в тези часове? За деветимата възрастни хора, задушени в пожара в старческия дом, за четиридесет и петимата, изгорели в македонския автобус или как изглеждаме отстрани като държави и като процедури?
Бог да е на помощ на близките и роднините.
Бог да ми прости и на мене, но си мисля, че днес всички плащаме кръвнина за бездушието си, за заслепението си и най-вече заради стените и границите, които издигнахме помежду си. Тежка кръвнина плащаме, а тя не е протокол и процедура – никога не е това.
Кръвнината, смъртта и скръбта са лични, само лични – като сълзите.
Нека е вечна паметта на тези, които си заминаха, и Господ да приласкае душите им.
Николай Милчев, Facebook
