Николай Милчев: Мечтая да видя овце, пазени от овчари, а не от НСО

Мечтая си да се разхождам по плажовете ѝ и там да няма Росенец.

Мечтая да отседна в хотел, който да не е подпорна стена.

Мечтая да няма патриоти, които искат да освободят Южния полюс и да го присъединят към Нова Зеландия.

И си мечтая да видя овце, пазени от овчари, а не от НСО.

Мечтая си да седя край някой горски път и по него да мине мечка, а не джип, от който да ми подхвърлят петдесет лева.

Мечтая си техният новозеландски главен прокурор да не е толкова главен.

И си мечтая техните литературни номинации и награди да не са толкова умилителни и приятелски. И тяхното „Перото“ да е перо от Жар птица, а не от патица.

Мечтая си тяхната Цвета Караянчева да работи в оранжерия за зеленчуци.

Мечтая си техният Борисов да носи стикове на някое голф игрище.

И си мечтая да видя папагали – живи и истински, а не като нашенските, които пишат Конституция.

Мечтая си и да забравя, че Харалан Александров е антропологът на моя социален живот.

Мечтая си техният Кошлуков да не се е борил някога толкова много за демокрация.

Мечтая си техният Вежди Рашидов всеки ден задължително да спи до обяд.

И си мечтая тяхното Слънце да изгрява откъдето трябва, а не като нашето – засега само от запад.

Това е моята мечта – да кацна в Нова Зеландия и да не мога да се върна, защото тя е накрая на света и по-далече няма.

Николай Милчев, Facebook