Николай Милчев: Сега за какво да мечтая – за цветен телевизор и за нови гуменки?

Точно сега не му е времето да поскъпват цените и да се чудим на кой свят сме – защото има избори. Точно сега не му е времето да кашляме и да вдигаме температура – защото има ковид.
И да ходим на училище не му е времето – карантина е.
И да си купим нови дрешки не му е времето – къде ще ги носим?
И да подарим нещо на любим човек, не му е времето – как ще му го дадем?
И да се сменят партийни вождове, прокурори и синдикални фосили не е подходящо - защото времето е лошо.

И да се търси отговорност от бандити и крадци, не е най-правилно и належащо, защото времето е бурно и мъгливо.
А пък да се влюбваме силно и да обичаме, е опасно за живота и за здравето – целувки, прегръдки, чувства – не си е работа. Риск си е.
Никога, ама никога не е време за нищо.
Не е време да звъннеш на приятел - ще го стреснеш.

Не е време да тръгнеш занякъде, да попътуваш ей така, за кеф – трябват зелен сертификат, зимни гуми, скъп бензин.
Не е точното време да напсуваш някой малоумник или болен партиен фюрер и да спреш телевизора веднага, щом се покаже – трябва да си информиран и да търпиш, да търпиш, да търпиш.
Не е време за книги, за картини и за театри, не е време да си жив в стария смисъл на думата.
Не е време и да си помечтаеш.
Спомням си, че като малък най-много си мечтаех за две неща – нашите да ми купят шушляково яке и да си гледаме биволица на терасата на апартаментчето в Ловеч.
Две мечти – шушляк на гърба и биволица на терасата. И на двете не им е било времето тогава.

Сега за какво да мечтая – за цветен телевизор и за нови гуменки? Няма майтап – от няколко години телевизорът ми стана черно-бял. Никакви цветове, никакви нюанси – само черно и бяло. Черно-бели физиономии, черно-бели гласове, черно бели картинки, черно-бял свят.
И гуменките ги правят едни – късат се на втория ден...

Николай Милчев, Фейсбук