Николай Милчев: По-сюрреалистична и безпомощна картина на победител не бях виждал

Бойко Борисов, черният джип, снегът и оградата с тел по нея – това беше картината от победата на ГЕРБ.
Лично аз почти не слушах какво говори Вождът. От доста време знам, че каквото и да говори, по-здравословно е да не го слушам. Но чух, че шикалкави и иска време, че се опитва да се измъкне. Същото – както през лятото, по време на протестите. Иска време за себе си и за чекмеджетата си.
Тогава беше Конституцията, сега е Пандемията.
За Бойко Борисов останалите политици са деца, на които той отпуска два-три дена да си поиграят и да се порадват.
Пристъпва Вождът от крак на крак в нощта и ту заплашва, ту се подиграва, ту се самовъзхвалява нарцистично, ту с умилителен тон предлага мир. Точно той предлага мир.
И най-важното от всичко беше гласът, който му суфлираше. Суфлираха му на кого да благодари.
Черен джип, сняг и суфльор – какво друго му трябва на човека?
На тази картина обаче аз видях и Тодор Живков, на когото сякаш бяха дали думата, след като са го свалили на Ноемврийския пленум 1989 година. Тогава на Живков не му дадоха думата, сега Борисов си я взе сам. Сам в нощта, пред черния си джип и пред оградата с тел. И под снега, който го засипваше.

Поетът Николай Милчев, Фейсбук