Поетът Николай Милчев: Кой народ се оставя да го водят слепци?!

Яд ме е не че участвах, а че всичко се случваше в България.
Яд ме е, че България не е на Северния полюс, а в Европа.
Яд ме е, че Европа звучи прекрасно, а пък на мен не ми звучи така.
Яд ме е, че протестът беше млад, а вече излезе в пенсия.
И ме е яд, че изгоряхме като кибритени клечки на вятъра.

Всички знаем още от деца историята на Самуиловите войници, ослепени от Василий Втори. Византийският император заповядал след битката българските войници да бъдат ослепени, и оставил на сто по един с едно око да ги води.

Сега историята се обърна наобратно. Войниците са с по две очи, а водачите са слепи. И къде могат да те заведат слепите водачи – до пропастта.

Питам се кой народ се оставя да го водят слепци. И си отговарям – този, който е свикнал с пропастите, защото знае, че на дъното все ще се намери и малко водица, и малко тревица.

Яд ме е, та едва се побирам в кожата си, защото ми омръзна ролята на овца, която блее, но върви след слепия си овчар.

Между другото – вие знаете ли народна песен, в която се пее как сляп овчар води стадото си?

Аз не съм чувал такава песен.

Но от друга страна – вече не съм сигурен, че познавам добре и народа си, и фолклора му. Себе си най-малко.

Николай Милчев