Николай Милчев: Защо не си говорят партиите? Защото няма какво да си кажат! Взрели са се в пъповете си!

Нека помислим обаче - за какво да говори ГЕРБ с другите - за магистралите, за язовирите, за чекмеджетата, еврата и джипката, за санирането? И за всички техни местни, Балкански, световни и вселенски успехи?
За какво да говори БСП с другите - за вътрешните войни, за дебнене и подозрения, за дълги разводи и бързи женитби?
За какво да говори ДПС с другите - за Росенец, за ТЕЦ Варна, за срещата с Ердоган, за закона Магнитски?
За какво да говорят патриотите, излезли във внезапен отпуск, с другите - за раздаването на паспорти, за великата любов на Македония към България или за хвърлянето на пиратки през прозорците?
За какво да говори ИТН с другите - за почти забравения референдум, за партийните субсидии, за мажоритарния вот, за таблетите и НАСА, за някогашните концерти по стадионите? Или за кандидат - министрите, които спуснаха като десетте божи заповеди?
За какво да говори Демократична България с другите - за Гешев и за съдебната реформа, за вечната лустрация и новоизпечения ни враг Русия?
За какво да говори Изправи се, мутри вън с другите - за енергията и заветите на митингите, за кражбите и зулумите и за разследващите комисии?

Ясно е, че всеки дърпа чергата (диалога) към себе си и иска да се представи като повелител на идеите. Да, обаче другите от тези идеи ги стяга чепикът.
Честно казано, мен главно ме интересуват образованието и културата. Там - почти нищо.

Семейството, на което съм кръстник, го интересува здравеопазването и социалните му измерения. Там - батаци и нищо
Роднините ми от село Арчар, Видинско, ги интересува откъде да изкарат два лева, за да не опъват шии от глад. И там нищо и половина
Другите ми роднини от Тетевенско, докато посрещат със сълзи и целувки ББ, забравят да го попитат къде им е поминъкът и промишлеността, но те са си такива - балканджии с широки души.
Е, как да има разговор, като в тоя разговор мене ме няма? Изчезнал е също от разговора и приятелят ми Тодор, братовчедите ми Милчо и Йото, и тях ги няма. Няма ги още хиляди други, които по никакъв начин не могат да се вредят да стане дума за тях. Поне веднъж да стане дума за тях.

В приказките и новините обаче ги има Балтов и Ангелов, ББ и Томислав. А Делян П. ту го има, ту го няма.
Социолози и политолози ги има ежесекундно.

Неотлъчно присъстват Гешев и Сийка, Караянчева и Цв. Цветанов, Корнелия Нинова присъства главно с блясъка в очите си и още, и още.
Напоследък в голяма концентрация се явяват Хаджигенов, Минеков и Бабикян, Дончева и Манолова и концентрацията на присъствието им вече е в заплашителни размери.
Слави присъства с мита и легендата за него, Тошко Йорданов - с ръцете си в джобовете, а Филип Станев - с бакембардите си.
Няма и едва ли ще има диалог между партиите, ако не стане дума за Петър и Илиян от Ловеч, за Пейо и Румяна от Ямбол, за баба Лалка и баба Вътка от Голяма Брестница, ако ги няма децата и внуците ни.
Докато партии и партийни велможи говорят само за себе си, за своите пристрастия, амбиции и мании, работата няма да стане. Време е да се говори за хората - с техните имена и с техните грижи.

Другото е пиеса, театро и вечеринка.

Николай Милчев