Никулден е – водният празник, а шаранът е задължителен

В България Никулден е един от най-големите зимни празници. Той е свързан както с водата, така и с банкерството, търговията и семейното благополучие. Празникът е посветен на Свети Николай Мирликийски Чудотворец.

Свети Николай е живял през III–IV век в градовете Патара и Мира, които днес се намират на територията на Турция. Той е бил архиепископ на Мира и е известен с невероятната си щедрост, милосърдие и закрила на невинните.

Най-популярната легенда разказва, че докато пътувал с кораб, се разразила страшна буря. Свети Николай успял с молитва да усмири вълните и да спаси моряците. Оттогава той е почитан като господар на подводния свят, който може да спаси давещи се, да поправя кораби и да гарантира добър улов.

Според поверието, когато Св. Николай усмирил бурята, той запушил пробойната на кораба с един шаран. Затова шаранът се смята за слуга на светеца и е задължителен елемент на празничната трапеза.

Друго поверие гласи, че когато трябвало да бъде екзекутиран невинно обвинен градски управител, Св. Николай се появил и буквално изтръгнал меча от ръцете на палача, спасявайки живота му. Затова светецът е считан и за закрилник на града.

Друга известна история е свързана с беден баща, който не можел да осигури зестра за трите си дъщери и бил принуден да ги продаде. Свети Николай, тайно през нощта, хвърлил през прозореца на семейството три кесии със злато. Този акт на скрита доброта е в основата на традицията за даряване и го прави един от предшествениците на Дядо Коледа (Санта Клаус или Сант Николас), чието име Николай е в основата на Клаус.

В крайморските градове като Бургас и Варна и селища край големи реки, се извършват литургии и водосвети на пристанищата и във водата, а лодките и корабите се украсяват. В някои селища се прави оброк – приготвя се курбан на светеца за здраве и добър улов.

На Никулден се приготвя рибник – шаран, пълнен с ориз, орехи и подправки, и запечен в тесто. Това е голям, кръгъл обреден хляб, който се разчупва от най-възрастния член на семейството. Първата костица от шарана (или костта от главата му, която прилича на кръст) не се изхвърля. Тя се пази в портфейла за пари или се зашива в дрехата на дете за здраве и късмет.

Свети Николай е едновременно закрилник на дома, семейството и хляба, и повелител на най-страшната стихия – морето. Тази двойна роля го прави изключително силен и почитан светец.

Никулден е един от малкото празници, за които не се разказва, а се кани. Тоест, вярва се, че късметът ще дойде, ако поканите гости, за да споделите богатството на трапезата.

В народните вярвания Св. Николай често замества старославянски езически божества, свързани с водната стихия. Той се възприема като старец с дълга бяла брада, който има ключ за морето и пуска пролетта на 6 декември, за да могат рибите да се размножават. Това е един от примерите на асимилиране на стари езически празници от християнството.

Някои от старите божества, които образът на Св. Николай преплита са славянският бог Велес (Волос) и гръцкият бог Посейдон.

Велес е бог на подземния свят, стадата, богатството, магията и покровител на скотовъдците. Тъй като Велес управлява долния свят, той е асоцииран и с водата, която е част от долното царство. Свети Николай, като господар на морето и закрилник на богатството (търговци, банкери), поема неговите функции. В руската и българската народна традиция, Св. Николай често е наричан Рибен Св. Никола или се възприема като старец с брада, който държи ключовете за морето и зимния студ – много близък образ до Велес.

Посейдон е олимпийският бог на моретата, земетресенията и конете. Св. Николай е представен като този, който успокоява бурите, спасява давещите се и има пълна власт над морската стихия. В народната митология се вярва, че когато е ядосан, той причинява бури и урагани (функция, пряко свързана с Посейдон), а на 6 декември моряците не излизат в морето, за да му отдадат почит.

Макар и не пряко божество, той поема ролята на носител на зимните дарове. Легендата за тайното даряване на трите кесии със злато прави Св. Николай предшественик на западноевропейския Санта Клаус (който произлиза от Синтерклаас – холандската форма на Св. Николай) и руския Дядо Мраз. Така той заема ролята на добрия старец, който носи подаръци в началото на зимните празници.

В българските народно-християнски митове, Св. Николай придобива тройна роля, която съчетава тези три езически и християнски елемента:

Повелител на водата: Стопанин на моретата, реките и езерата.

Пазител на богатството: Покровител на банкерите и търговците.

Закрилник на дома: Защитава семейното огнище, късмета и благополучието.

Това преплитане обяснява защо на Никулден ястието е задължително риба – това е обредно жертвоприношение или курбан към повелителя на водите, за да гарантира здраве, богат улов и просперитет през цялата година.