Отбелязваме един от най-светлите християнски празници - Благовещение!

Това е едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото.

Празникът е утвърден от Православната църква през VII век. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38.

Дева Мария, изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, разкрита ѝ от Божия служител, със смирение и послушание изрекла думите: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти" (Лука 1:38).

От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на девицата от Назарет. А когато нейният Син - Богочовекът Иисус Христос, страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред Бога.

Днешният ден в християнската традиция се почита като празник на майката.

За българите празникът е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден".

На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли.

По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите - господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.

В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари.

Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага.

Честито на имениците!