Нюзуик: Осъдените за СПИН в Либия - доходоносни заложници

Закия Салтани е била предупредена да не говори с журналисти. Но това не я интересува. Чакала е 13 години, за да разкаже историята си и заплахите на либийското правителство сега не могат да я спрат. "След случилото се със семейството ми, какво повече могат да ми сторят? Вече не ме е страх", казва тя. В дома на неин приятел в Бенгази, гордо обвила рамене с червено-черно-зеленото знаме на бунта против Кадафи, тя показва снимка в рамка на сина си Ашур. Той е починал след свързани със СПИН усложнения през май 2005 г. на 8-годишна възраст. Бил е едно от 400-те либийски деца, приети в педиатричната болница "Ал Фатех" в Бенгази преди 13 години с обичайни оплаквания като настинка и болки в ушите. От там си тръгват с вируса на СПИН. Подобно на Ашур около 60 от тях са починали. Други са на оцеляване.

Междувременно правителството обвини за епидемията пет български медицински сестри и един палестински лекар в болницата и лъжливо ги обвини, че целенасочено са заразили малките си пациенти, осъждайки ги на смърт.

Медиците в крайна сметка бяха освободени през 2007 г., но не и преди режимът да изтръгне от Източна Европа пакетна сделка за опрощаване на външния дълг и около 750 млн. долара в предполагаеми обезщетения и здравна помощ, както и сделка за развитие на гражданска ядрена енергетика и "много добро военно споразумение" (по думите на получилия образование във Великобритания син на Кадафи Сейф ал Ислам) с френското правителство "и други поверителни неща, които не бива да обсъждаме официално", каза усмихнато Сейф на "Нюзуик" навремето.

Чуждестранните медици обаче стават полезни изкупителни жертви - и доходоносни заложници. Откупът, който Кадафи получава, за да ги освободи му позволява да плати на семействата на жертвите по около 1 млн. долара, с което си купува още малко мълчание.

В продължение на 41 години той контролира страната чрез комбинация от насилие, сплашване и стратегически парични плащания. Да проверяваш докъде се простират наложените от режима ограничения над свободата на словото означавало да рискуваш да бъдеш хвърлен в затвора, изтезаван и убит.

А старите навици се запазват, дори в освободения Бенгази, където ежедневно се провеждат митинги против Кадафи.
Сегашният директор на болницата "Ал Фатех", който е бил лекар там при избухването на епидемията, отказва да говори по въпроса докато Кадафи държи Триполи.