Нобелистът Рабиндранат Тагор: Всяко родило се дете е вест, че Бог още не се е разочаровал от хората

Произхождащ от бенгалско семейство от кастата на брахмините, Рабиндранат Тагор започва да пише стихове едва осемгодишен, а на шестнадесет години вече публикува поезия под псевдонима Бханушинго и пише първите си разкази и пиеси.

Най-важните си произведения създава на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски. Сред най-известните му произведенията са стихосбирките „Гитанджали“ и „Градинарят“, романа „Гора“ (1910) и сборника с философски есета „Садхана“.

През ноември 1926 година той идва в София, където му е устроено изключително сърдечно посрещане, пише Lira.bg.

За него Димо Казасов пише в „Следи от изминали дни”.

- Когато някоя религия реши, че трябва да завладее с доктрината си целия свят, тя се превръща в тирания.

- Реката на истината тече през каналите на заблужденията.

- Смъртта е угасване на светлината на лампата, а не на слънцето.

- Тревата търси на земята тълпите от себеподобни; дървото търси в небето своята самота.

- Главното, на което животът учи човека, не е, че в света съществува страдание, а в това, че от самия човек зависи дали ще го превърне в благо, в радост.

- Детето-цвете разтваря чашката си и възкликва: „О, скъпи мой свят, моля те, не увяхвай!”

- Щастието е в това да отдадеш сърцето си на друг.

- Не ударите с чук, а танцът на водата довежда облото камъче до съвършенство.

- Ние потъваме в гъсталака на шумната тълпа, за да заглушим вика на собствената си съвест.

- Водата в каната е прозрачна, а в морето – тъмна. Малките истини говорят с ясни думи; голямата Истина е велико безмълвие.

- Ние живеем на този свят само когато го обичаме.

- Бракът е изкуство и то трябва да бъде обновявано всеки ден.

- Докосвайки, можем да убием; отдръпвайки се, можем да владеем.

- Ние опознаваме човека не по това, което той знае, а по това, на което се радва.

- Безкрайната надежда и ентусиазъм са най-голямото богатство на младия човек.

- В лъчите на Луната ти ми изпращаш своите любовни писма – казала Нощта на Слънцето. – А аз ще ти оставя своите отговори в сълзите по тревата.

- Ти се усмихна и ми заговори, ей-така, за нищо; и аз разбрах, че точно този миг съм чакал толкова дълго.

- Песимизмът е форма на душевен алкохолизъм.

- Затворете вратата пред всички грешки и истината няма да може да влезе.

- Ако не виждаш слънцето, не плачи – заради сълзите няма да видиш звездите.