Нови правила за възнаграждения: Ще падне ли тайната на заплатата

Евродирективата засяга всички работещи – както в частния, така и в държавния сектор. Изключение правят самонаетите, които не плащат заплати. За броя на работещите, които ще бъдат засегнати може да съдим от броя на осигурените в България. Данните на НОИ показват, че миналата година те са били над 2 милиона и половина, съобщи bTV.

България, както и останалите държави-членки трябва да промени националното си законодателство до 7 юни 2026г. Ако не успеем да се справим до този срок, по всяка вероятност ще търпим санкции.

Формирането на заплатите трябва да е определено от обективни и неутрални за пола критерии. Не бива да се допускат разлики на базата на пол при еднаква квалификация и умения, както и за положен труд с равна стойност.

На интервю за работа вече няма да ни питат два обичайни в момента въпроса – каква заплата очакваме и каква заплата получаваме. Няма да е забранено да обсъждаме очакванията си, но работодателят е този, който трябва да каже какво дава. Заплатата трябва да е посочена още в обявата или най-късно на първото интервю.

Директивата вдига и "тайната" на заплатата. Т.е. в договорите вече няма да присъства клауза, че е забранено на служителите да я коментират. Тя ще може да се обсъжда от работниците, за да гарантират своята равнопоставеност.

Неравенството между половете продължава да съществува в Европа. Средно за съюза то е 13%. Анализ на ефекта от предишни директиви показва, че работещите са възпрепятствани да търсят правата си за справедливо възнаграждение при равен труд или труд с равна стойност, заради липса на достатъчно информация.

Човешкият ресурс е най-важният капитал за тази международна компанията, която се занимава с обработка и анализ на данни. В българския клон на фирмата работят 60 специалисти. Принципите им съвпадат с тези на директивата – прозрачност и равенство.

"Когато искаш да си най-добрият, трябва да си заобиколен и да стимулираш най-добрите хора", казва Борислав Домусчиев, управител на фирма за обработка и анализ на данни. Управителят на фирмата Борислав Домусчиев споделя, че притесненията му са свързани със законодателството, което ще бъде прието у нас и рискът от създаване на допълнителна бюрокрация.

"Има компании, които са много по-напред в това как да стимулират хората около себе си в политиките, свързани с HR. Които, когато са принудени да споделят информация публично какви нива имат, какви са заплащанията, това всъщност е безплатно споделяне на know-how, които всъщност изостават и не са иновативни", каза още Домусчиев.

Като част от маркетинг отдела на компанията Соня Велева вярва, че директивата би дала смелост на работниците да изискват повече от работодателите.

"Би могло да доведе до това, че да имам повече яснота какви са практиките не само в моя работодател, а генерално в бизнеса в България и това е добре за мен. Но предизвикателствата са свързани с това как ще се имплементира това законодателство", заяви Соня Велева, част от маркетинг екипа на компанията.

Ръстът на заплатите е важен за привличането на кадри в системата и намирането на дефицитни учители като тези по математика, физика и химия

Новата директива няма да ни дава право да изискваме данни за заплатите на конкретни колеги. Но ще можем да получим информация за средното ниво на възнаграждения и да сравним къде се намираме.

Големите работодатели у нас вече търсят консултации със специалисти по човешки ресурси.

"Ако служителят, който е на позиция Х се представя по-добре, изпълнява целите си по-добре, дава по-добри резултати на компанията – разбира се, че ще получи по-голям бонус, разбира се, че ще бъде възнаграден по-добре. Това няма да е отречено от директивата", заяви Стела Юлзари, специалист "Възнаграждения и човешки ресурси".

Според работодателите от Българската стопанска камара директивата ще доведе до излишна бюрокрация и ще затрудни работата. Над 90% от фирмите у нас са малки.

"Семейната фирма, семейното магазинче, в които може да има трима човека, може да има 10 човека, може да са смесени функциите, които се изпълняват. И вече става много сложно на тези хора да действат спрямо закона", твърди Мария Минчева, зам.-председател на БСК.

От КНСБ разясняват, че групата е имала две заседания, последното е било в началото на лятото. Предстои да се уточнят основни понятия, както и къде работникът ще може да търси правата си.

"Дали пред комисията за защита от дискриминация, дали пред съда. Затова държавата трябва да определи орган, който да се занимава с тези въпроси. Пред него работодателите да докладват за методологията, която са изработили", твърди Величка Микова, национален секретар на КНСБ.

Евродирективата предвижда обезщетение за работниците, при които се докаже дискриминация в заплащането на принципа на пола. Предвижда се обезщетението да включва пълно възстановяване на заплатата със задна дата и свързаните с нея премии или плащания в натура.