На 4 ноември 1979 г., седем месеца след създаването на Ислямската република, студентски активисти превземат американското посолство в Техеран с искане за екстрадиция на сваления шах Мохамед Реза Пахлави, който се намира на лечение в САЩ. Около 52 американци са държани в плен 444 дни.

През април 1980 г. Вашингтон прекъсва дипломатическите отношения с Техеран и налага търговски и пътнически ограничения. Заложниците са освободени девет месеца по-късно.

През 1995 г. президентът Бил Клинтън обявява пълна забрана на търговията и инвестициите с Иран, обвинявайки страната в подкрепа на тероризма. Санкции са наложени и срещу чуждестранни компании, инвестиращи в иранския енергиен сектор.

През януари 2002 г. президентът Джордж У. Буш определя Иран, Ирак и Северна Корея като част от „оста на злото“, а през 2019 г. САЩ обявяват Корпуса на гвардейците на Ислямската революция за „терористична организация“.

В началото на новия век разкрития за недекларирани ядрени обекти в Иран засилват подозренията, че Техеран работи по създаване на ядрено оръжие – обвинение, което страната отрича. Доклад на Международната агенция за атомна енергия от 2011 г. посочва обаче, че до 2003 г. Иран е извършвал дейности, свързани с разработването на ядрено взривно устройство.

През 2015 г. е постигнато международно споразумение във Виена между Иран и шест световни сили, което предвижда облекчаване на санкциите в замяна на ограничения върху ядрената програма. През 2018 г. президентът Доналд Тръмп изтегля САЩ от сделката и възстановява санкциите, а година по-късно Иран започва постепенно да се отказва от част от поетите ангажименти.

През септември 2025 г. санкциите на ООН са възобновени, а срокът на споразумението изтича през октомври.

На 3 януари 2020 г. САЩ убиват иранския генерал Касем Сюлеймани при удар в Багдад. Тръмп заявява, че той е планирал „неизбежна“ атака срещу американски цели. Иран отвръща с ракетни удари по бази в Ирак, където има американски сили.

През юни 2025 г., по време на 12-дневна израелско-иранска война, САЩ нанасят удари по три големи ирански ядрени обекта. Тръмп обявява, че те са „заличени“, но мащабът на щетите остава неясен.

В началото на 2026 г. напрежението отново ескалира. След масови протести в Иран Тръмп заплашва с удари и изпраща американска „армада“ в Персийския залив. Преговорите, водени с посредничеството на Оман, се подновяват, но страните не постигат съгласие – Техеран настоява разговорите да се ограничат до ядрената програма, докато Вашингтон иска да включи и балистичните ракети, и подкрепата за въоръжени групировки.

На 19 февруари Тръмп заявява, че дава „10, 15 дни, почти максимум“ за постигане на споразумение, „в противен случай ще се случат лоши неща“. На 28 февруари той обявява началото на „големи бойни операции“, след като Израел първи нанася удари по Иран.