Два подхода – две философии

M1E3 Abrams не е просто поредно подобрение, а дълбоко преработена концепция на Abrams. Американската армия се отказа от програмата M1A2 SEPv4, като се призна, че безкрайното добавяне на броня и електроника вече не е устойчиво. Новият танк набляга на намаляването на теглото, дигиталната архитектура и интегрираната защита.

Т-72Б3М, от друга страна, е прагматична модернизация на корпус от 70-те години на миналия век. Русия разполага с хиляди такива машини и не може да си позволи масов преход към нови платформи, така че модернизира старата – с всичките ѝ конструктивни ограничения.

Ключовото предимство на M1E3 е защитата на екипажа. Членовете на екипажа са настанени в бронирана капсула, а боеприпасите са задържани, което драстично намалява риска от смъртни случаи в случай на проникване на бронята. Очаква се активни и пасивни защитни системи също да бъдат интегрирани „от кутията“.

Т-72Б3М запазва своя каруселен автомат за зареждане, който съхранява боеприпаси под екипажа. В случай на попадение, това често води до детонация и така нареченото „изхвърляне на кулата“ – проблем, който руските модернизации не успяват да решат.

Огън и движение

И двата танка остават смъртоносни. M1E3 е оборудван със 120-милиметрово оръдие и най-новите боеприпаси, докато T-72B3M има 125-милиметрово оръдие. В същото време, Abrams традиционно има предимство в системите за управление на огъня.

Мобилността на M1E3 е значително подобрена благодарение на неговия дизелово-електрически хибриден двигател, който намалява разхода на гориво, топлинната сигнатура и логистичното натоварване. T-72B3M е по-лек и по-опростен, но е ограничен от остаряла трансмисия и лоша маневреност.

Новият M1E3 Abrams е проектиран за съвременна война, с акцент върху оцеляването на екипажа, мрежовите възможности и адаптивността към нови заплахи. T-72B3M остава работният кон на масовата армия, но дизайнът му е безнадеждно остарял. Това не е просто сблъсък на два танка – това е сблъсък на две различни епохи и военни стратегии.