Новият президент – народен лечител на нацията или поредният фармацевт?

Държавният ни глава трябва да безспорен пример за скромност, ерудиция, обичност и загриженост за българите, живеещи тук и в чужбина. Той трябва да бъде с изнесено национално съзнание, че мисията му  не е единствено  да се посвети на духовното обединение на българите, живеещи в родината си,  но на всички с български родови корен, разпръснати по различни географски точки на света. Това е най-важният, на същественият елемент, който отсъства от разбирането и разума на досегашните ни държавници.

Защото през тази 2016 година приключи ХХ век, приключи междувремието, и през следваща 2017 г. тръгва обратната световна тенденция – започва стогодишната битка за очовечаване на озверялото ни човечество.

Президентът ни трябва да е с кристален ум, за да е готов за тези глобални промени, адекватно да се включи в  тях, нещо повече – да съучаства в налаганета на новата йерархия и нови световен ред на ценностите.

Българите имат нужда от нов висок пример, а не просто от ново лице. От своя Ганди, от своя Ататюрк, от своя политически Апостол и всеотдаен Дякон, събрани, ако не в една душа, то в елитен екип от сподвижници, последователи и сродни съ –рат -ници – от рат – битка, война, в преносен смисъл – от национална кауза.

Държавният ни глава най-вече като олицетворение на нацията ни и духовен повелител,  трябва да поведе българите към морално извисяване, към нравствена  революция. Към духовно обновление и ограмотяване. Към просветителско  противоставяне на масовото изпростяване. За целта трябва да е лична личност, обществено зримо различима, съдбовно обозначена, част от новия национален идеал на здравата част от обществото ни. Защото като цяло то е болно, болезнено изоставащо от заветите на прадедите си и от традициите си на народ, воден от небето, а не от клозета. В този смисъл президентът трябва да има качества на лечител, на търпелив, загрижен и любящ народа си врач, осъзнаващ, че физическите болежки са производни на духовните развращения, че всички зарази идват от алчността, лакомията, ненаситната зависимост от битовите предметите, от духовния мързел, от изкусителната и лъстива еротика към жаждата да властваш над себеподобните, над околните, да бъркаш в чинията на ближния и в кюпчето с общата медовина.

Но за да бъдеш лечител, трябва да си посочен от Бога, а не от Дявола, да може да разговаря с птиците и къртиците, с тревите и тръните, с корените и короните на дървесата, с мълчанието на камъните и шушукането на ручеите. Трябва да познава подземната, съвършена подреденост на всеки мравуняк, както и надземната, небесната съвършеност на безтелесния свят, в чиято святост и позитивни енергии се събират в едно личното ни и общото ни минало, така и общото ни и лично бъдеще.   

Нацията ни няма нужда от здрава ръка, от военно парадиране, от казармени заповеди, от концентрационен ред, дисциплина и уплах.  Тя не се нуждае от поредното стряскане, а от събуждане. От завръщане към себе си.  Към предишния си исконен образ и подобие. Когато сме били ясновиждащ народ.

Днес сме племе от слепци, от зрящи невиждащи по-далече от хладилника и тоалетната чиния, материализирани чеда на Черния, вкопчени в животинския си инстинкт за физическо оцеляване. Защото се късогледи и не виждаме, че битовите грижи са временни, а е вечно битието. Защото сме окьоравели от потребителски нагони, от вещомании, от лукавия вкус към луксозните дрънкулки,  от самоубийственото ни положение да дишаме без елементарна съвест, без първична почтеност, без органичен моралитет… И обзети от жестокостта на зримия живот, участва ме с удоволствие в него, и не искаме да видим себе си отстрани, от горе, през очите на  Онзи, който никога, ама никога няма да има нужда от Очила.  За да ни провиди и прецени.

До къде стигнахме?До какъв извод, до какво заключение? Че днешното обществено мнозинство не готово да излъчи от недрата и висотите си необходимия, най-нужния му за бъдещото обновление президент. И то излъчи неясно и непознато никому създание, всъщност познато само на Нинова, Гергов и Първанов. При това конкуренцията му бе убийствено невежа и неприемлива. А надбягването към президентството – нещо като кушия с един кон и един ездач.

Но трябва да признаем и друго - няма как в тази кална във всяко отношение публична почва да се появи изведнъж мечтата на древните ни деди. Няма как сред този беден на ползотворни енерги  хумус да се спаси семенцето на бъдното,  да се роди и израсне същество, близо до още неосъзнатия ни национален идел. Същество, което да носи генетиката на националния дух и НДК-то на Бога.  А не само генералски пагони и единствено успехите на отличен изтребител.

В самотата на небето, в режим на полет се пишат стихове, а не обещания за телени ограждения на границата, проучване на румънския вид прокуратура, а за родната да нямаш мнение, или ако имаш, то да е отново партийно. Да е удобна на задкулисието, което ни управлява ту чрез ГЕРБ, ту чрез БСП, ту като ДПС. Или взети заедно.  В това отношение генералът от авиацията  е в пълно единство с генерала от милицията, първият уж необвързан с никого, а вторият ментално и властово – завинаги.  

 Не е достатъчно да се изрепчиш като генерал Марин и сетне да осребриш политически това си деяние, но вместо във вице, позволиш да те въздигнат в президент, посочен не от нацията, а от лица с мръсно минало, ала и с гнусно настояще. Човечета с манталитет на сини и червени комунисти, които освен жаждата за реванш и властолюбие, никакви други благородни подбуди не ги тресат. Като военен авиатор  утрешният ни президент бе деполитизиран, но като бивш член на БКП и осъзнато отвърнал се от нейната идеология, по нищо не пролича, че наистина е такъв.

Защото нищо не изрече като опит за просба, опит за прошка към греховете на бившата си партия към нацията, за братоубийствените  разстрели без съд и присъда на хилядите свои другари, на господата социалдемократи,на едри и дребни земеделци, на анархистите и буржоазните националисти. Не отрони думичка за това, че днешната БСП се има за столетница, но не достатъчно пораснала да се извини за стореното от нея срещу българите в Пиринска Македония, че призна и препоръча пред света т.н македонска нация и уби доброволно мечтата на милиони наши сънародници, вече покойници, за целокупна България, за целокупна нация, за  пространствено обединение и духовно единение на разкъсаната ни нация.

Нито дума за правата на гражданите с българско самосъзнание в Р Македония, нито словце за положението на съотечествениците ни в Западните покрайнини, за ситуацията на роднините ни в Молдова и Украйна, в Гърци, Косово и Албания.По тази безродова слепота и този президент, не се отличаваше от останалите кандидати, особено достигналият до финала, провалил се в тази безродност още по време на кампанията си.

Но като християни, доколкото сме такива, а не безверници и безнадежни атеисти, трябва да дадем възможност на новия президент да чуе себе си, да се освести от суетата си на самотен авио ас и класически командир и да се осъзнае като цивилен гражданин, чиито опит с държавността е нула. Дано опровергае всички възможни резерви спрямо бъдното си поведение и съглашателство с онези, които му платиха кампанията, дано дорасне ако на до баща  нацията, то поне до верен и всеотдаен събрат на братята си  по кръв, а не по банкови сметки. И да помни, че мнозинството, което го назначи на този отговорен пост, е не само ужасно безотговорно, но и  ужасно неблагодарно, то най обича някой друг да мисли вместо него и е винаги разочаровано, защото очакванията му , че от чешмите ще рукне  мед и масло, никога не са се сбъдвали.

Дано след пет години се окаже, че аз съм сгрешил в потенциала на поредния ни президент, че народният инстинкт този път не го подвел и не гласоподавателите не са отново умело изманипулирани, дано Новият, наистина се докаже като нов, или поне мандатът му да не бъде връщане назад, дано да бъде началото на историческия мост към следващия бряг, защото бурните времена, които ни очакват, няма да приключат до края на следващите пет години.

Румен Леонидов   - Факел