BND, която е една от най-големите разузнавателни агенции в Европа, често е критикувана, че е прекалено ограничена от правила и процедури. В самата служба дори се шегуват, че изглежда „вегетарианска“ в сравнение с по-агресивни структури като британската SIS, американското ЦРУ и френската DGSE. Слабостите на агенцията станаха особено видими през 2022 г., когато Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна. Докато американските и британските служби предупреждаваха за предстояща атака, тогавашният ръководител на BND се оказа в Киев и му бяха нужни два дни, за да достигне Полша.

Днес Берлин смята, че ситуацията трябва да се промени. На фона на възстановяването на германската армия и намаляващата зависимост от американската подкрепа правителството иска BND да получи повече ресурси, технологии и правомощия.

Канцлерът Фридрих Мерц заяви, че Германия трябва да разполага с разузнавателна служба на най-високо европейско ниво. Бюджетът на BND вече е увеличен с около 25% до 1,51 млрд. евро, а нов закон за агенцията се очаква да бъде внесен в Бундестага. Предвижданите промени ще дадат на службата повече възможности за използване на технологии, изкуствен интелект и кибероперации. В същото време реформата предизвиква спорове, защото Германия традиционно поставя много висока защита на личните права и неприкосновеността.

Историята на BND е сложна. Предшественикът на службата е организацията на Райнхард Гелен – бивш ръководител на военното разузнаване на нацистка Германия на Източния фронт. След Втората световна война тя е превърната в основата на новата германска разузнавателна структура.

По време на Студената война BND има значителни успехи. Службата е смятана за един от най-силните противници на съветския блок, а заедно с ЦРУ участва тайно в контрола над швейцарската компания Crypto AG, чиито устройства за криптиране са използвани от правителства по целия свят.

След разкритията на Едуард Сноудън през 2013 г., свързани с мащабното наблюдение на американските служби, Германия затегна правилата за работа на BND. Решение на Конституционния съд от 2020 г. допълнително разшири контрола върху действията на агенцията. В момента BND е под надзора на няколко институции, включително специална комисия в парламента и съдебен контрол. Според служители на разузнаването тези ограничения затрудняват работата им, особено при проследяване на дигитални заплахи.

Всеки ден службата може да обработва огромни обеми комуникационни данни от един от най-големите интернет центрове в света – този във Франкфурт. Проблемът е, че строгите правила ограничават начина, по който тази информация може да бъде използвана.

Новият закон цели да промени това. Правителството не планира да премахне контрола, но иска да направи системата по-гъвкава, включително чрез по-дълго съхранение на определени данни и по-бърз анализ на информацията.

Една от най-големите промени е свързана с киберпространството. Германия иска BND да може не само да събира информация, но и да предприема ответни действия срещу враждебни операции, например срещу кибератаки или инфраструктура, свързана с противници.

Според служители на агенцията проблемът не е само в законите, а и в културата на самата германска държава. Докато служби като ЦРУ и британската SIS са важни инструменти на изпълнителната власт, BND често е възприемана повече като административна структура, отколкото като активен инструмент за защита на националните интереси.

Германия вече разполага с една от най-големите разузнавателни централи в света. Новата сграда на BND в Берлин е дори по-голяма от комплекса на ЦРУ в Лангли. Въпросът сега е дали службата ще успее да използва този потенциал.

За Берлин реформата е необходима, за да може Германия да се справи с новата реалност – повече хибридни конфликти, кибератаки и нарастващо напрежение с Русия. Промяната на закона обаче е само първата стъпка към превръщането на BND в по-бърза и по-ефективна разузнавателна сила.