Около 9 души от Светия синод влизат в борбата за патриарх. От тях избират трима с мнозинство от две трети

"Временният наместник-председател на Светия синод ще управлява процеса по подготовка на Патриаршеския избирателен събор, който трябва да се проведе до 4 месеца след кончината на патриарх Неофит.

Решено беше първо да се пристъпи към избор на Сливенски митрополит. Така е по устав. Подобен прецедент има и през 1971 година. След кончината на патриарх Кирил първо се пристъпва към избор на нов Видински митрополит и след това към патриаршеския избор.

Седем дни преди Патриаршеския избирателен събор Светият синод трябва да избере трима кандидати, от които съборът да избере новия патриарх. Те трябва да не са по-млади от 50 години и да имат най-малко 5 години служение като митрополити. Необходимо е да се отличават с правилна вяра и висок авторитет.

Тези трима кандидати ще бъдат избрани с мнозинство от две трети. В този избор ще участва и новият Сливенски митрополит. За да бъдат излъчени, са необдими 9 гласа от 14. 

Уставът е направен така, че да балансира различните интереси и да не допуска налагането на един интерес над останалите.

Изборът на трима кандидати с две трети предполага, че бъдещият патриарх ще се ползва от подкрепа вътре в Светия синод. Тази система на излъчване на предстоятел предполага, че той трябва да балансира и да се разбира с всички в Светия синод.

Уставът на БПЦ дава права на миряните. Това позволява постигането на този тънък баланс и произвежда авторитетна фигура". 

Приемането на Синодална наредба, която да промени целия начин на структуриране на изборния процес, беше нещо много проблематично, обясни проф. Методиев в предаването "Неделя 150". 

"Всякакви предложения за промяна на начина, по който се избират митрополитите, би трябвало да мине през Църковен събор, който е предвидено да се свиква на всеки четири години. А вече не е свикван от доста дълго време. 

Ако се спазва уставът, би трябвало да бъде излъчен патриарх, който да отговаря на всички тези формални и неформални условия. Има подозрения за отношения на митрополити с бизнесмени и с хора, които се намират извън целия изборен процес. Но до този момент уставът предполага излъчването на убедителен кандидат.

Сливенските избори показаха, че съществува активно църковно обществено мнение. То се активизира в момента, в който видя нарушаване на устава". 

Той коментира думите на посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова, която видя провокация, отправена с присъствието на  украинския духовен лидер Епифаний на изпращането на патриарх Неофит.  

"Това е нещо повече от опит на светското да придърпа вярата към себе си. Аз лично не виждам тук никакъв проблем. Предстоятелят на украинската църква е дошъл да отдаде почит на покойния български патриапрх. Той не беше в съсложение по време на отслужване на опелото. А съсложението предполага признаването на друга църква.

Българската църква към момента не е признала православната църква на Украйна. Нямаше и опит за такова нещо".

Последното  изявление на патриарх Неофит за Богоявление е много силно, напомни експертът. 

"Той казва, че Господ Бог и Светата църква не може да благослови армия, която извършва агресия. Това означава и известна еманципация на БПЦ от руското влияние.

Изявлението сякаш дойде малко късно. Имаше известно колебание. Но реакцията и одобрението му са показателни за авторитета на предстоятеля на БПЦ в едни тревожни времена".

Проф. Методиев смята, че е важно заканодателното уреждане на отношенията между църква и държава "по един прозрачен начин, така че църквата да бъде свободна от други сенчести зависимости". 

Той не коментира факта, че Вселенският патриарх Вартоломей се срещна с премиера и вицепремира в оставка, но не му стигна времето, за да се срещне с президента Румен Радев.

Експертът обясни още, че през последните години са избрани митрополити, които не са учили в Духовната академия в Москва. 

"Тази образователна връзка вече не съществува".

Той припомни за разкола в църквата през 90-те години. 

"Той е една травма и рана.

Когато досиетата бяха отворени, тогава се оказа, че една голяма част от хората, които искаха алтерантивен синод, бяха най-близките митрополити до държавата по времето на комунизма".