В мотивите си съдът посочва, че оспорваното действие на Народното събрание представлява отказ да се вземе решение за референдум по въпрос, който не би могъл да породи правни последици. Според КС единият възможен отговор – България да не въведе еврото през 2026 г., не може да промени решение, което не зависи единствено от волята на страната, а другият – въвеждане на еврото през 2026 г., вече е довел до правни последици. Поради това дори евентуално решение на парламента за провеждане на такъв референдум не би могло да постигне целения правен ефект.

Съдът приема, че в случая не съществува конституционен спор, който да подлежи на разглеждане, поради което искането е обявено за недопустимо.

По отношение на втората част от жалбата КС подчертава, че не може да се произнася отделно за конституционосъобразността на въпрос, предложен за национален референдум, извън преценката на Народното събрание по самото предложение – независимо дали то е прието или отхвърлено. Затова и допълнителното искане на вносителите е счетено за неоснователно.

До казуса се стигна, след като на 12 май тогавашният президент Румен Радев внесе в Народното събрание предложение за национално допитване с въпрос: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. След като председателят на НС към онзи момент Наталия Киселова остави предложението без разглеждане, трите партии се обърнаха към Конституционния съд за становище по нейните действия.

Институцията се произнесе, че действията на Киселова наистина са били неправомерни, но със сегашното си решение на практика приключва темата за референдума за еврото, иницииран от бившия президент.