Опасен завой: Първа прогноза за изборите за Европейски парламент през 2024 г.

Антиевропейските популисти вероятно ще оглавят проучванията в девет държави членки (Австрия, Белгия, Чешката република, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша и Словакия) и ще заемат второ или трето място в други девет държави (България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция).

Според прогнозата на ECFR почти половината от местата в ЕП ще бъдат заети от депутати извън "супер голямата коалиция" на трите центристки групи.

В рамките на Европейския парламент популистка дясна коалиция от християндемократи, консерватори и радикално десни евродепутати може да се окаже с мнозинство за първи път.

Този "рязък десен завой" вероятно ще има значителни последици за политиките на европейско равнище, което ще се отрази на външнополитическия избор, който ЕС може да направи, особено по въпросите на околната среда, където новото мнозинство вероятно ще се противопостави на амбициозните действия на ЕС за справяне с изменението на климата.

Крайнодесните партии стават все по-доминиращи в национален план в много столици на ЕС. Независимо дали става въпрос за изборни резултати, като например успеха на Партията на свободата (PVV) на Герт Вилдерс на общите избори в Нидерландия през ноември, или за способността им да определят дневния ред от страна на опозицията - като например подкрепата на Националния съюз за регресивния имиграционен закон на Франция през декември - крайната десница изигра важна роля в оформянето на европейската политика през 2023 г. През 2024 г. тази тенденция вероятно ще се запази не само в националната политика, но и на европейско равнище, като първите проучвания на общественото мнение сочат, че след изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. ще се появи по-дясно ориентиран Европейски парламент.

За да определи колко значима може да бъде тази промяна и какъв ефект може да има върху политиките на Европейския съюз и на националните правителства, ECFR събира най-новите проучвания на общественото мнение във всяка държава-членка на ЕС, и приложихме статистически модел на представянето на националните партии на предишните избори за Европейски парламент, като се основахме на модела, който разработихме и използвахме за изборите през 2009, 2014 и 2019 г.

Резултатите показват, че Европейският парламент вероятно ще направи рязък завой надясно след юни 2024 г. Макар че парламентът не е най-важната институция на ЕС, когато става въпрос за външна политика, начинът, по който политическите групи ще се подредят след изборите, и въздействието, което тези избори ще окажат върху националните дебати в държавите членки, ще имат значителни последици за способността на Европейската комисия и Съвета да вземат решения в областта на външната политика, най-вече при прилагането на следващия етап на Европейската зелена сделка, пише ECFR.

Данните за България

България има общо 17 представители в Европейския парламент.

От началото на 2021 г. в България се проведоха пет парламентарни избора. Това ниво на нестабилност допринесе за бързото ускоряване на антисистемния вот, от което крайнодясната и проруска партия "Възраждане" извлече голяма полза: тя спечели 3% от гласовете на първите от тези пет избори през април 2021 г., но 14% на последните избори през 2023 г., което я направи третата по големина партия, посочва ECFR.

Ако "Възраждане" спечели три места на изборите за Европейски парламент, както ECFR предвижда, то ще влезе за първи път в Европейския парламент, придобивайки институционална легитимност. Това може да създаде опасен прецедент, тъй като основните партии в България продължават да губят собствената си легитимност: след провеждането на петите национални избори за две години България все още не е близо до съставянето на стабилно правителство, се посочва в анализа.

Разпределението на 17-те български места в ЕП, би могло да изглежда по следния начин:

- ГЕРБ - 5
- ПП-ДБ - 3
- "Възраждане" - 3
- ДПС - 2
- БСП - 2
- ИТН - 1
- "Левицата!" - 1

ФрогНюз