Маловодието вече засегна работата на атомни централи в Европа. Реактори бяха спрени или ограничиха мощността си в Румъния, Унгария, Франция, Словения и Швейцария. Един от блоковете на румънската АЕЦ „Черна вода“ вече е спрян, докато по горното течение на Дунав покачването на водата позволи на унгарската АЕЦ „Пакш“ да започне частично възстановяване на мощности.

 

По долното течение на реката обаче нивото остава много ниско. Това засяга и участъка при АЕЦ „Козлодуй“.




„Тази година исторически се достига най-ниското ниво на река Дунав при бреговата помпена станция, която доставя вода за охлаждане на централата АЕЦ „Козлодуй“. В момента то е около 20,62 метра надморска височина“, каза Касчиев пред bTV.

 

Първият критичен праг е само на 10–12 см

 

Според експерта до първото критично ниво остават между 10 и 12 см. При достигането му трябва да започне намаляване на мощността според програмата на централата.

 

„Ако спадне с още 20 см, тогава централата трябва да се спре“, предупреди Касчиев.

 

Причината е работата на бреговата помпена станция, която осигурява необходимата вода за охлаждането.

 

„Има риск помпите да изпаднат в режим на кавитация и трябва да бъдат изключени“, обясни той.

 

Ако това се случи, подаването на вода ще бъде прекъснато и кондензаторите на турбините няма да могат да бъдат охлаждани. Затова според Касчиев централата трябва да бъде спряна превантивно около ден и половина преди достигането на границата, при която помпите вече не могат да работят безопасно.

 

Засега обаче експертът не очаква непосредствено достигане на този праг. Прогнозите са за слаб допълнителен спад и според него през следващите две седмици вероятно няма да бъде достигнат дори първият предел.

 

„Историческите данни показват, че ниското ниво на Дунав много пъти е продължавало чак до средата на октомври“, посочи Касчиев.

 

Как водата от Дунав стига до централата?

 

За разлика от румънската АЕЦ „Черна вода“ и унгарската „Пакш“, площадката на АЕЦ „Козлодуй“ не се намира непосредствено на брега.

 

„При нас площадката, която са избрали, не е на самия бряг на Дунав. Тя е на 7 км от него“, обясни Касчиев.

 

Затова още в началото на 70-те години е изградена голяма брегова помпена станция. По-късно тя е разширена за трети, четвърти, пети и шести блок.

 

Станцията разполага с 34 помпи, като по думите на експерта за охлаждането са необходими по-малко от 20. Водата се транспортира до централата по канал с дължина около 7 км.

 

Основното ѝ предназначение е охлаждането на кондензаторите на турбините. След използването ѝ водата е с около 11–12 градуса по-топла и се връща в Дунав по друг канал.

 

Какво се случва с помпите при още по-ниска вода?

 

Критично за работата на съоръженията е количеството вода над входните колектори на помпите. Водният стълб създава необходимото налягане за нормалната им работа.

 

Касчиев посочи, че препоръчителното ниво вече е преминато. „Даже сега препоръчителното ниво вече е нарушено – с около 10 см е по-ниско, но това не означава, че помпите не могат да работят“, каза той.

 

Опасността нараства при продължаващ спад на реката. Тогава може да възникне кавитация – във водния поток попадат мехурчета, които при преминаване в област с високо налягане могат да предизвикат много силни вибрации.

 

По думите на Касчиев при подобна ситуация „помпата буквално може да се раздруса“.




Маловодието вече спря реактор в Румъния

 

Проблемът с ниските речни нива вече има реални последици за ядрената енергетика в Европа.

 

Един от блоковете на румънската АЕЦ „Черна вода“ е спрян. Според последните разчети вторият може да продължи да работи още около девет дни.

 

В Унгария ситуацията започва да се подобрява. Покачването на Дунав позволява на АЕЦ „Пакш“ постепенно да възстановява част от ограничените мощности.

 

При АЕЦ „Козлодуй“ непосредствен риск от спиране засега няма. Според Касчиев обаче първият праг, при който трябва да започне намаляване на мощността, е на около 10–12 см от сегашното ниво. При още около 20 см спад след него централата ще трябва да бъде спряна.