"Остана в Мариупол до последно". Героят на Украйна Володимир Торшин, чийто баща мечтае да намери гроба му

Как офицерът приема последната си битка? Кой получи орден "Златна звезда" от президента на Украйна вместо загиналия Герой? И в кой град е увековечена паметта на офицера? ArmyInform разговаря с бойния другар и баща на Володимир Торшин.

Бащата на Володимир Торшин получава орденът "Златна звезда" на сина си от президента Зеленски

След девети клас Владимир постъпва във военен лицей в Одеса. "И тогава изборът беше негов... Разбира се, той винаги имаше пред очите си моя пример, защото и аз съм военен", спомня си баща му Владимир Николаевич.

Той разказва, че когато е бил тийнейджър, синът му е обичал да слуша хеви метъл музика. Известно време дори носел дълга коса, а на ръката си имал гривни с шипове. Той все още има куп аудиокасети от онези дни. Любимите му групи са били Metallica и Manowar.

Владимир е завършил Лвовския институт за сухопътни войски към Лвовския политехнически национален университет.

По време на анексирането на Крим служи в 406-та отделна брегова артилерийска група на украинските военноморски сили. Не предава клетвата си и решава да напусне Крим.

Повечето от военните, с които Володимир служи, обаче остават.

Торшин е един от последните, които напускат Крим. Той изнасяше оттам нашето оборудване.

По-късно го назначиха в 36-а бригада като командир на артилерийски батальон.

"Служихме заедно от 2017 до 2020 г. Володимир Торшин имаше безупречна репутация. Някои хора дори казваха, че ще служат в дивизията, докато има такъв командир. Колкото и трудна задача да поставяше на подчинените си, те не се колебаеха да я изпълнят, защото уважаваха думата му и му се доверяваха", спомня си Иван, войник от Въоръжените сили на Украйна.

Той добавя, че Торшин е бил взискателен, но преди всичко е бил взискателен към себе си. По навик Иван нарича офицера "Володимирович" в спомените си.

"Той много обичаше семейството си... Две деца, една съпруга. Където и да беше, винаги намираше време да поговори с тях, да им се обади", спомня си Иван.

"В Мариупол той остана до самия край, точно навреме, за да получи боеприпаси".

"Синът ми разказа, че врагът е започнал активен обстрел на Мариупол около два дни преди началото на мащабното нахлуване. На рождения му ден, 21 март 2022 г., ден преди да умре, поздравих сина си. Все още имам тези съобщения в телефона си. Той ми благодари. А на 22 март Володимир за последен път се свърза с мен около 10 ч. сутринта, а следобед...", разказва бащата.

Иван разказва, че преди мащабното нахлуване двамата с Володимир са си звънели:

"Беше ясно накъде отива... Той загина в Мариупол, близо до завода "Илич". Другарите му го погребаха там. По-късно вражеските публики публикуваха видео, на което се виждаше, че след окупацията на града руснаците са извършили ексхумация, и аз разпознах Володимирович. Не е известно къде се намира тялото в момента".

Друг побратим на Володимир съжалява, че не е имал време да се обади на Торшин на 21 март:

"Знам, че той все още е бил във връзка с него през този ден. Беше на 35 години... Наскоро разговарях с един офицер, който също го познаваше. Този офицер се възхищаваше от смелостта на Володимир и каза, че той е стоял в Мариупол до последно. Със своята артилерия той всъщност е бил до пехотата. Ние просто имахме време да му донесем боеприпаси", разказва Иван.

През 2022 г. Володимир Торшин е трябвало да се дипломира в Националния университет по отбрана на Украйна.

"Когато е трябвало да влезе в университета, той се е подготвял сериозно. Понякога ходех с него в бара. Владимир вече беше добре подготвен, но казваше, че все още трябва да подобри представянето си, за да влезе. Той също така активно повтаряше теорията. Ако беше жив, разбира се, щеше да промени и подобри много неща в националната артилерия", отбелязва Иван.

В Билгород-Днистровски подполковник Володимир Торшин е увековечен на Алеята на славата. По-късно на сградата на училището, в което е учил, е поставена паметна плоча.
Орденът "Златна звезда" е връчен от президента на Украйна на бащата на Володимир.

Торшин-старши казва, че основната му мечта сега е освобождаването на окупираните от Русия територии, за да може да намери гроба на сина си в Мариупол.

Евген Проворни, ArmyInform. Преводът е на редакцията на ФрогНюз.