„Напускам с болка и тъга, но без примирение. Не защото нямам сили, а защото отказвам да бъда част от среда, в която административният натиск и безкрайните проверки подменят смисъла на медицината и превръщат работата в оцеляване“, написа Здравков.

Той подчертава, че резултатите от работата на екипа остават – десетки хиляди лекувани деца, увеличен брой специалисти и специализанти, по-добро заплащане и повишено доверие от страна на родителите.

„Това не може да бъде заличено с преписки, папки или подпис на чиновник“, заяви той.

Д-р Здравков посочва още, че през цялото време е продължил да работи и като лекар, а не само като администратор.

Участвал е в десетки медицински мисии зад граница, свързани с транспортиране и лечение на тежко болни деца, за които в България няма необходимите условия.

„Знам как изглежда битката за живот – не от кабинет, а на терен“, подчерта той.

В заключение Здравков заяви, че никой не може да го спре да бъде лекар и че ще продължи да работи там, където трудът, знанието и медицинската етика се уважават. Той благодари на колегите си и на родителите за доверието.

С остра позиция излезе и гражданската инициатива ЗА истинска детска болница, която определи оттеглянето на д-р Здравков като „лош знак“ и предупреди за риск от дестабилизиране на лечебното заведение.

„Познаваме д-р Благомир Здравков като съвестен лекар и разумен ръководител. Оттеглянето му създава риск за стабилността на Специализираната детска болница, която очевидно още години ще бъде център на педиатричната грижа за столицата и страната“, се казва в позицията.

От инициативата подчертават, че случващото се е особено тревожно на фона на продължаващите неясноти около бъдещето на Националната детска болница.

„Министерството на здравеопазването в оставка продължава да нанася щети с управлението си, въпреки че от подаването на оставка на правителството на Росен Желязков изминаха точно два месеца“, заявяват от „ЗА истинска детска болница“ и завършват с въпроса: „Докога?“.

Оставката на д-р Здравков идва след поредица от негови публични изяви, в които той поставяше остро въпроси за системни проблеми в детското здравеопазване – включително липсата на възможност за въздушен транспорт на новородени в кувьози и ограниченията при лечението на деца с ниско тегло.

След тези позиции срещу болницата бяха започнати проверки, които според самия Здравков не са били стандартен контрол, а реакция на критиките му към системата.

Казусът отново поставя въпроса за управлението на детското здравеопазване, свободата на лекарите да говорят за проблемите и отговорността на институциите в период на политическа нестабилност.