Отец Дионисий пред Фрог: Всеки може да е инструмент в ръцете на Бог, не се иска да си светец, мъченик или демон

Това заяви в итервю пред Фрог нюз отец Дионисий по повод изказванията на главния прокурор Иван Гешев за това, че възприема себе си като инструмент в ръцете на Господ.

Как разчитате изказването на главния прокурор Иван Гешев, че възприема себе си като инструмент в ръцете на Бог?

Господ е основният законотворец. Искам да разчитам на това, че изказването му значи, че иска да е инструмент на правото, което произтича безспорно от Бог. И предишният, и сегашният главен прокурор получиха своята благословия от Патриарх Неофит. Всеки би могъл да бъде инструмент на Бога. За това не се изисква нито да си светец, нито мъченик, нито пък демон. Ако този човек е овластен, възможностите му стават безспорно по големи.

Как определяте действията на Светия Синод и решението храмовете да останат отворени за миряни на Великден?

Липсва каквото и да било доверие между самите членове на Светия Синод. Това доведе до там, че все още не сме чули нито едно послание във връзка с пандемията, завладяла човечеството.

Бог е човеколюбец. Онова, което направи Гръцката православна църква, бих окачествил като нещо човеколюбиво. Тук у нас е трудно един режим и един тертип да се изменят. Такива са ни нагласите. Кое е правилно и кое не е, ще стане ясно скоро. Смятам, че това, което направиха и в Света гора, и в Гърция, и в Йерусалим, е много правилно.

Напоследък казват, че ревностните християни са малко. Ако това е така, ще трябва да ги пазим. Имаме пастирското задължение да ги оставим и физически здрави. Щеше да е добре, ако сега богослуженията се извършваха при по-рестриктивен режим. Манастирите първи трябваше да бъдат затворени. Те са само за монаси и молитва. Миряните нямат място там. Добре би било храмовете да не приемат богомолци.

Означава ли това, че храмовете трябва да бъдат затворени?

Това не би било добър знак към Бога. Добре е храмовете да останат отворени. Недопустимо е да спрем богослуженията. Но хората не трябва да се допускат, както е в момента.

Какво мислите за причастяването с една обща лъжичка по време на епидемия? До какво би довело подобно действие и няма ли храмът да се превърне в огнище на зараза по този начин?

Много ме е страх като споменавате лъжичката. Тя не е за устата на когото и да било. Има една категорична позиция, която не мисля, че е човеколюбива. Появата на лъжичката в православната църква в исторически план е много късно явление и за нея има много спорове. Това не е начин в момента. Можеше да се подходи по-човеколюбиво. Става дума за  древни правила, които Православната църква познава. Отсъствието на експерти и литургисти в Светия синод показва своя недобър ефект.

Църквите условно "затвориха" врати на много места по света. Родните храмове обаче остават отворени. Толкова ли сме вярващи?

Българският народ е изключително безверен, няма какво да се лъжем. Той много дълго време тъне в грехове и е крайно време да се покаем. Трябва да имаме съзнание обаче, за да може това да се случи, а не го виждам. Ходенето на църква само по празници се превръща в оскотяла за миряните процедура. Прави ми впечатление, че сме дисциплинирани. Сега можем да се отдадем на въпроси за своето съществуване и мисията си.

Интервю на Джесика Вълчева