Много изследователи смятат, че бъдещето може да изглежда различно и вместо да поправяме зъбите, трябва да помогнем на тялото да ги възстановява само, анализира BBC.


Учени създават „живи пломби“

 

Една от най-големите цели на изследователите е да намерят начин зъбите сами да поправят пораженията от кариеси.

 

Под емайла се намира дентинът – по-мека тъкан, която е по-уязвима към увреждане. Ан Джордж изследва протеините, които помагат на дентина да расте, да се минерализира и да се възстановява. Екипът ѝ вече е идентифицирал гени, свързани с изграждането на тази тъкан.

 

В бъдеще тези открития могат да доведат до терапии, които да стимулират увредения зъб сам да произвежда нов дентин и да възстановява пораженията, вместо кухината да бъде запълвана с изкуствен материал.

 

Друг екип, ръководен от биохимика Ханеле Руохола-Бейкър от Института за стволови клетки и регенеративна медицина към Университета на Вашингтон, работи върху т.нар. „живи пломби“.

 

Учените използват химически сигнали, за да превърнат стволови клетки в клетки, които произвеждат емайл, и други клетки, които създават дентин. В лабораторни условия тези клетки вече са успели да образуват структури, подобни на развиващ се зъб.

 

Дългосрочната цел на екипа е още по-амбициозна – създаване на цял зъб, който да бъде изграден от собствените клетки на пациента.

 

Може ли един ден да си „отглеждаме“ нов зъб?

 

Когато един зъб е сериозно разрушен, най-честото решение е изваждане и поставяне на имплант. Макар имплантите да са огромно постижение на съвременната стоматология, те имат своите ограничения.

 

Изкуственият зъб няма нерви, което означава, че човек не усеща напълно натиска при дъвчене. Това може да доведе до прекомерно натоварване и повреди. Освен това около имплантите могат да се натрупват бактерии, а коронките обикновено се нуждаят от подмяна след около 15 години.

 

Затова някои учени смятат, че биологичният заместител може да бъде по-добро решение.

 

„Вместо просто да се опитваме да поправим увреденото, можем да използваме биологичен заместител“, казва Ана Анджелова Волпони, директор по регенеративна стоматология в King’s College London.

 

Нейният екип разработва органоиди – структури от клетки, които могат да се превърнат в бъдещ зъб.

 

Бъдещето, в което посещението при зъболекаря може да е, за да си „отгледаме“ нов зъб, все още е далеч. Но според учените посоката вече е ясна – вместо да заменяме части от човешкото тяло, един ден може да се научим да ги изграждаме наново.