Според анализатори и банкери основният двигател на тази вълна е т.нар. „патентна пропаст“ (patent cliff) – периодът, в който фармацевтичните компании губят патентната защита върху най-печелившите си лекарства. Това позволява на производителите на генерични медикаменти да предложат значително по-евтини алтернативи и съществено намалява приходите на оригиналните производители.

 

Ожесточеното търсене на експериментални терапии с потенциал да се превърнат в следващите многомилиардни лекарства превърна фармацевтичния сектор в един от най-активните пазари за сливания и придобивания в света през 2026 г.

 

„Това е най-динамичният пазар, който съм виждал през кариерата си“, коментира Ерик Токат, съпредседател на инвестиционната банка Centerview Partners. По думите му досега винаги е имало периоди, в които едни компании купуват активно, а други изчакват, но сега практически всички големи фармацевтични производители търсят възможности за придобивания.

 

Последният пример е Eli Lilly, която миналата седмица се съгласи да плати до 3,8 млрд. долара за AtaiBeckley – разработчик на психеделични лекарства, подкрепен от инвеститора Питър Тийл. С тази сделка общата стойност на придобиванията на биотехнологични компании от началото на годината достига 216 млрд. долара при 118 млрд. долара за същия период на миналата година, сочат данни на LSEG. Ако се включат и сделките между утвърдени фармацевтични компании, настоящата година се нарежда на второ място в историята по стойност на сливанията и придобиванията, изоставайки единствено от 2019 г., когато серия мегасделки, сред които покупката на Allergan от AbbVie за 83 млрд. долара, изведоха пазара до рекордни нива. Вълната от сделки помогна и на борсовия индекс XBI, който следи американските биотехнологични компании, да достигне най-високото си ниво за последните пет години.

 

Според Бен Уолъс, съръководител на отдела за сливания и придобивания на Goldman Sachs в Северна и Южна Америка, патентната пропаст остава най-важният фактор за активността на пазара, но не по-малко значение има фактът, че големите фармацевтични компании разполагат с огромен финансов ресурс. Инвеститорите одобряват, когато компаниите използват силните си баланси, за да осигурят растеж през следващото десетилетие, а това допълнително стимулира ръководствата да търсят нови сделки.

 

Особено активна е Eli Lilly, която натрупа рекордни приходи благодарение на успешните си лекарства срещу затлъстяване. Компанията, оценявана на около 1,1 трилиона долара, придоби през тази година и Kelonia Therapeutics – разработчик на терапии срещу рак, в сделка за до 7 млрд. долара, както и Centessa, която разработва лекарства за нарушения на съня, за 7,8 млрд. долара. Междувременно AbbVie плати 10,9 млрд. долара за Apogee Therapeutics, чиято терапия за атопичен дерматит вече е в трета фаза на клиничните изпитвания, а акциите на компанията поскъпнаха с близо 10% в седмицата след обявяването на сделката.

 

Най-голям интерес предизвикват биотехнологичните компании, които вече генерират приходи или са на прага на пускането на ново лекарство. През юни британската GSK придоби Nuvalent за 10,6 млрд. долара. Компанията разработва онкологични терапии, две от които могат да получат одобрение от Американската агенция по храните и лекарствата още до края на годината. Според Айлса Крейг, портфолио мениджър в International Biotechnology Trust на Schroders, фармацевтичните гиганти търсят именно активи в късен етап на разработка, които могат бързо да започнат да носят приходи, тъй като изтичането на патентите върху редица ключови лекарства наближава.

 

Колко важни могат да бъдат подобни медикаменти показва примерът с Keytruda – най-продаваното лекарство в света. Само през миналата година то донесе 31,7 млрд. долара приходи на американската Merck, което представлява почти половината от общите продажби на компанията. Патентната му защита обаче изтича през 2028 г., което увеличава натиска върху производителя да намери нови двигатели на растежа.

 

Конкуренцията за обещаващите биотехнологични компании вече не се води само между най-големите фармацевтични корпорации. Все по-активни са и производители със среден мащаб като френската Servier и датската Ipsen, които вече са осъществили по две придобивания през тази година. Според Стюарт Кейбъл, партньор в адвокатската кантора Goodwin Procter, това допълнително повишава конкуренцията за най-перспективните активи, като все по-често частни биотехнологични компании се продават за милиарди долари.

 

Според представители на индустрията вълната от сделки е подпомогната и от промените в американската политика. Опасенията от въвеждането на високи мита върху фармацевтичния сектор отслабнаха, а договореностите между администрацията на Доналд Тръмп и компаниите относно цените на лекарствата намалиха притесненията за бъдещите им печалби. В същото време по-либералният подход на Федералната търговска комисия към сливанията и придобиванията улеснява одобряването на сделките – рязък контраст с периода на президента Джо Байдън, когато под ръководството на Лина Хан регулаторът заемаше значително по-строга позиция.