В основата на тази революция стоят стартъпи като HereAfter AI, StoryFile и Somnium Space. Тяхната мисия е проста, но дръзка: да превърнат вашия житейски опит в безсмъртен алгоритъм. Процесът, макар и сложен технически, следва логиката на големите езикови модели (LLM).

Всичко започва с вашия „дигитален отпечатък“. Всяко текстово съобщение в WhatsApp, всеки пост във Facebook, аудиозаписи и видеоклипове се превръщат в „храна“ за невронната мрежа. Тя анализира вашия синтаксис, начина, по който конструирате мислите си, и дори специфичните паузи в речта ви. Резултатът е интерактивен АI аватар – ваша цифрова версия, която може да генерира отговори на въпроси, които никога не са ви били задавани приживе, базирайки се на статистическата вероятност как бихте реагирали вие.

Тук се отваря най-дълбоката морална пропаст. Компаниите в този сектор позиционират услугите си като хуманитарна мисия – начин да помогнат на хората да превъзмогнат загубата. Но психолозите вече бият тревога.

Процесът на скърбене е биологично и психологически необходим, за да можем да продължим напред. Дигиталните аватари, наречени от изследователите „призрачни ботове“ (ghostbots), могат да създадат опасно емоционално зацикляне.

Възможността да говориш с починалия си баща всяка вечер може да изглежда като облекчение, но тя рискува да затвори близките в миналото, пречейки на здравословното „пускане“ на покойника. Съществува и рискът от технологична грешка – какво се случва, ако алгоритъмът се „бъгне“ и вашият цифров образ каже нещо грубо или нехарактерно за вас? Това би било вторична травма за тези, които ви обичат.

Ако решите да „качите“ съзнанието си в облака, вие влизате в юридическа ничия земя. Възникват въпроси, за които настоящото законодателство няма отговор.

Дигиталното безсмъртие е услуга. Какво се случва, ако наследниците ви спрат да плащат месечната такса за вашия аватар? Дали компанията просто ще изтрие „душата“ ви, или ще започне да използва вашия образ за рекламни цели, за да покрие разходите?

Имаме ли правото да „почиваме в мир“, ако нашите близки решат да създадат наш бот без нашето изрично съгласие приживе? Въпросът за „посмъртното съгласие“ ще се превърне в един от най-големите правни казуси на нашето десетилетие.

В края на деня трябва да признаем една горчива истина: АI аватарите са просто огледала. Те имитират поведение, но нямат съзнание. Те не изпитват обич към децата ви, те просто изчисляват думи. Както казва един известен изследовател на АI:

„Вашият аватар може да каже „Обичам те“, но зад тези думи няма сърце, което да бие по-бързо.“

Един от най-въздействащите примери в това отношение е историята на Евгения Куйда, която след загубата на най-добрия си приятел събира всичките им чат съобщения и създава бот, с който да продължи да общува с него. Този акт на отчаяние роди популярното приложение Replika, но и постави началото на дебата: дали превръщаме любимите си хора в потребителски стоки?

Технологията за дигитално безсмъртие е факт и тя няма да изчезне. Тя ни предлага изкушението да избегнем най-големия човешки страх – забравата. Но може би именно окончателността на смъртта е това, което придава стойност на живота ни сега.

Преди да решите да „качите“ себе си в облака, запитайте се: искате ли наистина да останете в този свят като зациклен софтуерен код, или предпочитате да живеете само в спомените на тези, които са ви обичали истински? Защото в дигиталния Рай няма място за растеж – там има само безкрайно ехо на това, което някога сте били.